Интервю с инж. Павлина Лилова, главен експерт на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Производството на традиционни месни продукти в България е исторически факт, който обаче все повече избледнява на фона на иновативните технологии, които масово навлизат в месната ни индустрия, измествайки оригиналните традиционни рецепти, пазени и поддържани през годините от няколко поколения. С амбициозната задача да възстанови позабравените оригинални български производства, носещи духа на самобитната ни култура и идентичността на колоритни наши региони, се е заело Сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти“ (СТССМП).

– Г-жо Лилова, колко фирми членуват в момента в сдружението?

– Общо 25 фирми участват сега, все членове на Асоциацията на месопреработвателите. Това са фирми, произвеждащи предимно сурово-сушени месни продукти. Стана така, че влизайки в ЕС, с изискванията за безопасност на храните се забрани използването на дървени съоръжения и дървен инвентар в технологичния процес. А едно от изискванията за производството на тези традиционни месни продукти е именно използването на дървени съоръжения – плоскости за пресоване, дървени „бастуни“ и т.н. Асоциацията на месопреработвателите пое инициативата да кандидатстваме за дерогация в ЕС през 2006 г., за да ни бъде разрешен този традиционен метод за производство.

През 2007 г. ни разрешиха прилагането на част от технологията и започнахме да работим по въпроса за създаване на сдружението. Според регламент 510 на ЕС, не може да се кандидатства за храни с традиционно-специфичен характер, ако няма създадено такова сдружение. След като го учредихме, започнахме да подготвяме досиетата на продуктите. Става въпрос за един вид луканка – „Панагюрска“, и 5 вида сурово-сушени изделия от нераздробено месо, пастърми, филе „Елена“, врат „Тракия“, роле „Трапезица“. Това са все храни, които са добре познати на българския потребител.

– В какво се изразява процедурата на самото кандидатстване за защита на продукти с традиционно-специфичен характер?

– Най-напред трябва да се учреди сдружение. Ние вече го имаме от 2009 г. След това се подготвят досиета на продуктите, съгласно изискванията на регламент 510. Има си определени заявления, прави се специална спецификация. След това съгласно българската наредба 16 се проверяват фирмите, членуващи в сдружението, които искат да произвеждат храни с традиционно-специфичен характер. Следва подаване на досиетата на продуктите в МЗХ, където документите се проверяват от комисия, назначена от министъра на земеделието и храните. Тази процедура трае една година. След това досиетата се обнародват в Държавен вестник и се качват на страницата на МЗХ. Ако има някакви възражения от останалите месопреработватели, които не са членове на сдружението, те се уважават в рамките на месец.
След като мине този един месец, досиетата се подават в ЕК, където отлежават още една година. Там също се разглеждат основно. После отново се качват на страницата на ЕК за още 6 месеца. Около година и осем месеца е престоят на документите в ЕК, след което най-накрая продуктите се записват в дневник, в който са храните с традиционно-специфичен характер. Процедурата е дълга и тъжна.

Сега обаче е предприето обединяването на двата регламента 510 и 509, като вторият е за географските означения. Идеята е да се съкрати цялата тази процедура. Очакваме през новата 2012 г. да излезе като проект.

– До момента произвеждат ли се такива защитени продукти?

– Тези продукти се произвеждат и сега под своите наименования, но все още не са сертифицирани от фирмата, която ще осъществява независимия контрол, съгласно този регламент 510. Продуктите не се произвеждат още с логото на сдружението.

Автор: Валери Станев
Медия: www.agrocompass.bg