След поетапното прилагане на новите правила за опаковките и отпадъците от опаковки в ЕС от 12 август 2026 г. , европейските месопреработватели са изправени не само пред големи промени, но и пред нови предизвикателства, информират от Асоциацията на месопреработвателите в България.

Новите правила ще засегнат не само производителите и доставчиците на опаковки, но и производителите на опаковани месни изделия. Основните промени са свързани с рециклиерумосттана опаковките, използването на рециклирани материали, ограничаване използването на определени вещества в опаковките, проследимостта, техническата документация и доказването на съответствие.

От 2030 г. всички опаковки трябва да отговарят на критериите за рециклируемост, а от 2035 г. не само да са технически рециклируеми, но и да бъдат реално събирани, сортирани и рециклирани в мащаб.

За месопреработвателния сектор това е особено важно, тъй като голяма част от използваните опаковки са предназначени за контакт с храни, изискват високи бариерни свойства и често комбинират различни материали, покрития и функционални слоеве. Именно тези характеристики гарантиращи днес срок на годност и качество на продуктите могат да се окажат предизвикателство пред сектора при бъдещата оценка на рециклируемостта и съответствието.

Как новите правила засягат опаковките в месопреработвателния сектор?

По анализ на EY denkstatt, на база данни на Еuromonitor и Европейския център за научни изследвания (JRC), през 2025 г. в българската търговска мрежа са постъпили около 5 270 тона опаковки за преработени меса. Те подлежат на различни рискове поради новия Регламент.

Данните показват, че над 90% от използваните опаковки са концентрирани в три формата – гъвкави опаковки, тънкостенни контейнери и тарелки. Те ще бъдат и най-силно засегнати от новите изисквания на РООО.

Освен използвания материал, все по-важно значение ще има дали опаковката може реално да бъде събрана, сортирана и рециклирана в съществуващите системи за управление на отпадъците. Дори опаковка, която е технически рециклируема, може да срещне затруднения, ако не бъде събрана разделно, ако е твърде малка за ефективно сортиране или ако е силно замърсена с хранителни остатъци. От 2035 г. РООО изисква не само техническа рециклируемост, а и доказване на рециклиране в мащаб.

Опаковките в контакт с храни попадат под допълнително внимание
Освен изискванията за рециклируемост, месопреработвателите трябва да обърнат внимание и на новите правила за химичния състав на опаковките. От 12 август 2026 г. РООО въвежда ограничения за съдържанието на PFAS (пер- и полифлуороалкилирани вещества) в определени опаковки за контакт с храни, както и запазва ограниченията за тежки метали като олово, кадмий, живак и шествалентен хром. Това означава, че компаниите ще трябва да могат да докажат не само какъв е материалният състав на своите опаковки, но и че те отговарят на приложимите изисквания за безопасност чрез подходяща техническа документация и информация от доставчиците.

Най-голямото предизвикателство ще бъде управлението на данните
За много компании най-голямото предизвикателство ще бъде доказването на съответствие. Новият регламент въвежда изисквания за техническа документация, де-кларации за съответствие и проследимост по веригата на доставки. За първи път информацията за използваните материали, рециклираното съдържание, химичния състав и приложимите ограничения ще трябва да бъде структурирана, поддържана и доказуема

Допълнително предизвикателство за сектора е разпределението на отговорностите по веригата на доставки. Част от предприятията използват стандартни опаковки, закупени от външни доставчици, като извършват единствено опаковане на собствените си продукти. Това поставя нужда от по-тясна координация между произ водителите на храни, доставчиците на опаковки и останалите участници по веригата, тъй като значителна част от информацията, необходима за доказване на съответствие , ще трябва да бъде обменяна между тях.

Подготовката започва далеч преди търсенето на алтернативи
За повечето месопреработватели първата стъпка няма да бъде редизайнът на опаковките, а разбирането на собственото опаковъчно портфолио. Необходимо е компаниите да идентифицират всички използвани формати, да определят кои от тях са изложени на най-висок риск и да преценят дали разполагат с необходимите данни за тяхното съответствие. Особено важно ще бъде ранното ангажиране на доставчиците на опаковки, тъй като голяма част от бъдещите доказателства и техническа информация ще трябва да бъдат предоставени именно от тях.

Практическата подготовка обикновено включва ана-лиз на портфолиото от опаковки, оценка на приложими-те изисквания, събиране на информация за използваните материали, преглед на наличната документация и иден-тифициране на потенциални проблемни формати.

Източник: Нива.БГ