Публичният и частният сектор в опит да градят мостове. 

На 4 септември 2013 г. в големия колегиум на Министерство на земеделието и храните се проведе първата среща между Управителния съвет на АМБ със зам.- министър Явор Гечев. Срещата продължи повече от два час и беше първа стъпка към разрешаване на натрупаните през последните месеци проблеми. Да се водят дискусии между неправителствения сектор и администрацията е единственият верен път за разрешаване на наболелите въпроси. Защото публичният и частният сектор са двете страни на общия ни просперитет. И е крайно време те да се превърнат в равнопоставени партньори. Само така администрацията ще бъде адекватна на нуждите на бизнеса, а от там – и на потребителите. Нали отговорността към безопасността на произвежданите суровини и продукти е споделена – меж ду производители, преработватели, контролни органи и потребители.

Акцент в разговора беше подобряване на имиджа на българските месни продукти чрез кампания „Да се спре с говоренето против българските продукти“.

Представителите на АМБ настоятелно поискаха стартиране на кампания за защита на българските преработватели, а не само за българските производителите. Зам.-министър Гечев декларира, че е обърнат с лице към преработвателите и политиката на МЗХ съвсем не е насочена само към добив на суровини и продукти. Напротив, екипът на министерството активно ще работи и за добавената стойност към тях. Той е привърженик на равнопоставеност между производители и преработватели.

И за да върне доверието на потребителите към родните месни продукти, зам.-министърът предложи да се разработят български държавни стандарти за различни месни продукти. Предложението може би не е лошо, но за съжаление идва след опита, който имаме със стандарт „Стара планина”. Темата все още е твърде чувствителна за много от членовете на АМБ и е трудно да се предвиди какви ще бъдат отзивите.

Управителният съвет на асоциацията обаче пое ангажимент да проучи нагласите на членовете и да даде отговор в края на месец октомври.

Не беше пропусната и болната тема за изменението на Наредба 32 за птиче месо. Интересуваше ни кога ще започне работата по промяната й и дали можем да получим официалното питане от ЕК относно жалбата ни към Комисията по този въпрос. Отговорът, меко казано, не беше задоволителен. Зам.-министърът сподели, че може би нямат право да ни го предоставят.

Припомнихме само, че е особено порочна практиката документи, които пряко засягат работата на цял един бранш, да бъдат квалифицирани като конфиденциални.

Това е нелепо и час по-скоро трябва да бъде прекратено. Представителите на АМБ обърнаха внимание и на друга лоша практика – в националното законодателство да се въвеждат европейските регламенти. Те принципно са абсолютно задължителни за прилагане от всички държави членки във вида, в който са публикувани.

Благодарение на тази порочна практика българските преработватели често се сблъскват с двойно законодателство, което ги ощетява спрямо европейските им конкуренти. За разлика от почти всички земеделски производители АМБ никога не е искала и не иска специална помощ или субсидии от държавата. Помощ не искаме, но категорично настояваме държавната администрация да не пречи на преработвателите да работят, като приоритетно приема лобистки нормативни документи. Затова твърдо ще отстояваме позицията си преди обнародване на закон, той да бъде изпратен за нотификация към Европа и да бъде направена оценка на въздействието на този нормативен акт. Само така ще бъдат избегнати грешките и ще има предвидима бизнес среда в тази иначе непредвидима държава.

Обсъден беше и проектът за изменение и допълнение на Закона за храните, който според г-н Явор Гечев се очаква да влезе в Народното събрание през месец декември. Коментирани бяха и възможните мерките срещу нелегалните практики на кражба на ДДС при ВОД на месо.

Много въпроси се поставиха по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Поинтересувахме се кое е наложило да няма фиксирана дата за прием по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” до края на2013 г. в актуализирания индикативен годишен график за прием на проекти. Искахме да разберем и дали е договорен целият бюджет, предвиден за мярка 123, тъй като след деветото изменение на ПРСР беше увеличен финансовият ресурс по мярка 123 общо за целия програмен период и беше издадена заповед за неговото прехвърляне към проекти, подадени през 2012 г.

Тъй като се очаква, че по ПРСР ще има доста неусвоен финансов ресурс, а към някои мерки има голям интерес, в медийното пространство се появиха предложения проектите по мярка 121 (Модернизация на земеделските стопанства), 311 (Разнообразяване към неземеделски дейности) и 312 (Подкрепа за създаване на микропредприятия), които са подадени тази година, да бъдат одобрени под условие, независимо че са повече от предвидения бюджет. В края на годината, когато се установи с колко средства разполага програмата, да се финансират тези проекти.

Това са въпроси, по които позицията на МЗХ от месеци остава неясна, а е от особено значение за потенциалните бенефициенти. Интересно е също така в случай, че наистина предстои предоговаряне, дали то ще е за сметка на останалия бюджет по 123 мярка.

Ние добре знаем, че Споразумението за партньорство още не е подписано и средствата за новия програмен период, които излизат в публичното пространство, не са окончателни, но очакванията са за драстично намаляване на сумите за развитие на селските райони, а това означава, че и възможностите за подпомагане на преработвателите в частност с европейски средства ще бъдат ограничени.

Потърсихме коментар и по темата ще има ли равнопоставеност между малки, средни и големи предприятия в новия програмен период.

Разговорът целеше да „сверим часовниците си”, да срещнем позиции, да формулираме най-неотложните проблеми, да се запознаем с визията на новото правителство за развитието на сектора. Не очаквахме решаването на който и да било проблем „на мига”.

Отчитаме, че началото за партньорство е поставено. Отбелязваме обаче, че от тук нататък вече очакваме повече…