МЕДИИТЕ ЗА НАС

КАПИТАЛ: Етикетите на храните ще дават много повече информация

сеп. 9, 2014

Новите изисквания влизат в сила от 13 декември, като засега няма приети санкции за неспазването им.

По-добра четливост на информацията върху етикетите. Посочване на страната или мястото на произход на месото. Отличително оформление на алергенните съставки в продукта (ако има такива). Това са част от новите изисквания към етикетирането на храни, които влизат в сила от 13 декември тази година. Те произтичат от европейския регламент 1169, приет през 2011 г.

За да спре практиката с нечитаеми заради микроскопичния им размер текстове върху етикетите, регламентът изисква шрифтът на задължителната за оповестяване информация да е с големина не по-малко 1.2 мм или 0.9 мм, ако площта на най-широката повърхност е по-малка от 80 кв. см.

Върху етикета на Месните продукти е задължително да се посочи:

– ако е добавен протеин от друго месо; ако водата е повече от 5% и ако продуктът представлява т.нар. формовано месо (от смесени парчета месо);
– датата на замразяването (за месо, месни разфасовки и необработени риба и морски дарове). „Ако продуктът е бил замразяван неколкократно, се посочва датата на първото замразяване“, обясни адвокат Елена Тодорова от правна кантора Schoenherr;
– процентното съдържание на мазнини и съотношението между месен протеин и колаген при етикетирането на мляно месо;
– ако обвивките на колбасите не са ядливи;
– страната или мястото на произход на свинско, овче, козе и птиче месо във всичките му разновидности – прясно, охладено или замразено. „Досега това беше задължително само за говеждото месо“, уточнява адвокат Елена Тодорова.

Нови изисквания има и към Съставките на хранителните продукти:

– Ако съставката е наноматериал, думата „нано“ се изписва задължително.
– Е-та се изписват с техните популярни наименования, а не с букви и цифри – например вместо Е 300 – витамин С.
– При растителните мазнини задължително се посочва източникът им.
– Обозначава се, ако растителната мазнина е претърпяла изцяло или частично процес на хидрогенизиране.

На етикета задължително трябва да бъдат описани и съдържащите се алергени, които са изброени в специално приложение на регламента. Те се вписват в списъка на съставките, а ако такъв липсва – в отделен списък. Изписването трябва да бъде направено по ясно различим и открояващ се начин, като производителят решава как точно да стане това – с различен цвят или подчертано например, пояснява Елена Тодорова.

На етикета задължително се изписват и особените условия за съхранение на „отворения“ вече продукт – досега тази информация се посочваше доброволно.

Изискванията за задължителна информация се отнасят и за храната, която не е предварително опакована, както и за храната в заведенията за обществено хранене, при доставки вкъщи и при кетъринг. Това означава, че от 14 декември би трябвало да е известно например къде е отгледано и как е заклано животното, чието месо се сервира в ресторанта.

Кой е отговорен?

Отговорността за точното и съобразно с изискванията етикетиране се носи от този, под чието име или фирма хранителният продукт се търгува на пазара, е записано в регламента.

Това означава, че е допустимо на етикетите да пише: „Произведено за…“, без да се посочва името на производителя, което е практика при собствените марки на веригите например. И сега действащата Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните позволява това. Обозначаването по този начин е изцяло в унисон и със Закона за защита на потребителите, уточняват експертите от адвокатската кантора Schoenherr.

Според тях целта на този тип обозначаване е да „скъси“ възможността за обратна връзка между потребителя и производителя. В условията на единен общ европейски пазар, особено когато става дума за бързооборотни стоки като храните, за потребителя е много по-лесно да си потърси правата, влизайки в контакт с местния дистрибутор или със съседния филиал на търговска верига, отколкото да търси самия производител, който може да работи на другия край на континента например, поясняват от Schoenherr.

Ако операторът не е предприятие от държава членка, отговорността се носи от вносителя. Ако етикетът е изменен и допълнен, отговорен за информацията е този, който го е изменил или допълнил, уточни адвокат Тодорова. Тези, които са в началото на веригата, са задължени да предоставят достатъчно информация на продаващите по-нататък, дори когато продуктът не е предвиден да достигне до краен потребител.

Подготовката на производителите

Според д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост и на Асоциацията на месопреработвателите, при всички положения новите изисквания към етикетирането на храните ще натоварят производителите, тъй като налагат изработването на изцяло нови етикети. „Регламентът е труден, но сме длъжни да го спазваме като част от единната европейска общност“, коментира д-р Чамова. И уточни, че вече са започнали обучения на производители за новите правила съвместно с Агенцията по храните. Вече сме направили пет регионални семинара, подготвяме издаването и на специални ръководства с образци на етикети, посочи д-р Светла Чамова.

Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, заяви, че собствениците на заведения като цяло приветстват изискването да се дава информация за храната, която предлагат. Той обаче се опасява, че някои от по-малките доставчици на месо не са подготвени с документи за произхода и това може да доведе до елиминирането им. „Подкрепяме регламента и изискванията му, но се надяваме те да не разстрелят малкия производител“, каза Рагин.

Засега не е ясно какви ще са санкциите за нарушителите. Причината е в действащото законодателство. „Рeгламентът за етикетирането променя цяла една сфера. Но в нашия Закон за храните не са разписани санкции за неспазването му, защото тази сфера е нова. Получава се правен вакуум“, заяви за „Капитал“ проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. И уточни, че се подготвя проект на нов закон за храните.


Задължителни данни за храните

– Наименование
– Списък на съставките
– Съставки, причиняващи алергии или непоносимост
– Количество и категория на съставките
– Нетно количество на храната
– Срок на минимална трайност или срок на годност
– Специални условия за съхранение и/или за употреба
– Търговско наименование и адрес на стопанския субект
– Страна на произход или място на произход
– Указания за употреба
– Действително обемно съдържание на алкохол
– Със захар (и) и подсладител(и)
– Съдържа аспартам (източник на фениланин)
– Хранителна стойност (влиза в сила след 13 декември 2016 г.)

Атанас Урджанов - председател на управителния съвет на АМБ

 

Атанас Урджанов е роден на 02.12.1972 г.
Икономист по образование с почти 20-годишен опит в областта на месопреработката.
От 2010 г. е член на Контролния съвет на АМБ и негов председател, а от 2013 г. е член на Управителния съвет на асоциацията.
Опитът в областта на месопреработката развива основно в хранителния холдинг “Белла България”, където работи и до момента.
Притежава лидерски и мениджърски умения. С опит в областта на управление и международен маркетинг, икономика, управление на финансите и инвестициите, проучване на пазара, управление на персонала, съвременни информационни технологии, работа в екип, управление на проекти.