Как един свинекомплекс недалеч от Русе създаде порода, чието крехко месо превъзхожда и най-добрите световни аналози

В България има хора с традиции, амбиции, знания, умения и опит, които с хъс и мерак развиват  една трудна, отговорна и много рискова дейност – отглеждане на животни. Щастлива съдба е имал свинекомплексът в Голямо Враново, на 33 км от Русе, да остава в добрите ръце на добри стопани.

Той е най-старият в Източна Европа, като и днес продължава да се развива. Само като чува „щастлива съдба“, изпълнителният директор Вихрен Димитров реагира болезнено заради спомена от 2019 г., когато заради африканската чума е наложено да бъдат загробени всичките техни 38 хил. прасета. Сега, само пет години по-късно, свинекомплекс „Голямо Враново Инвест“ АД не просто се е възстановил от големия шок, но вече има своите забележителни постижения. За тях ще ви разкажем.

Новият хибрид „Черен ангел“ за първи път съчетава полудивата източнобалканската свиня с културни хибриди. Проф. Десислав Балев, зам.-ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив, разказва, че идеята за възраждане на старите български породи свине се е зародила преди повече от 7-8 години в разговор с Вихрен Димитров. На няколко места в страната е имало запазени такива животни и усилията за сполучлива кръстоска дават резултат: „Получи се много добър хибрид, който в голяма степен се доближава до някогашната представа за  българско свинско месо, подходящо и за производството на висококачествени месни деликатеси“.

Съхраненото знание

„Черен ангел“ е нишов продукт с отлични вкусови качества. Подадени са документи за патентоване на хибрида и за запазване на търговската марка  „Черен ангел“. Прасетата са черни, първите от тях са се родили, малко след като Ангел, бащата на Вихрен Димитров, си е отишъл от този свят. Той е давал много съвети по създаването на породата. Като ветеринарен лекар е работил и в сферата на генетиката, развивал е трансплантацията на ембриони. По думите на Вихрен Димитров ин витро оплождането в животновъдството е развито доста по-рано от хуманната медицина, като е започнало още преди 30-40 години, което позволява на животновъдството в България  да е на много високо ниво.

Път

Свинекомплексът е създаден през 1971 г., когато българското правителство плаща 3 млн. паунда и получава лиценз за индустриално животновъдство. Около половин година английски специалисти обучават персонала, купуват се породисти животни и това дава началото на този комплекс. Основната причина той да продължи работа и през 90-те години на миналия век до наши дни е, че работниците и мениджърите са на ниво.

Д-р Миленка Димитрова някога е започнала работа във фермата като ветеринарен лекар. Когато идват годините на прехода, тя вече е натрупала много опит, екипът е добър и в нейно лице хората виждат надежден ръководител. Чрез работническо-мениджърска приватизация през 1998 г. свинекомплексът получава право на нов начин на живот. Сега акционерите са много, д-р Димитрова също е акционер и главен изпълнителен директор.

Пазар

„Източнобалканската свиня е с по-добри качества от именитите породи Иберико и Мангалица. Това пазарно лидерство трябва да се развива“, казва още Вихрен Димитров. Свинекомплексът не работи с търговски вериги, а имат фирмени магазини и продават на крайни клиенти в цяла България. Макар да е син на двама ветеринарни лекари, кариерата на Вихрен Димитров е започнала в туризма и продължава да го влече натам.

Тази негова страст му помага чрез контакт с общините да се гради партньорство, в което хората да може да си купуват месо директно от тях като производител. Участват в много панаири, изложения, фермерски пазари у нас и в съседните страни, имат поява и в Западна Европа. Самият той също продава на щанда, за да получава обратна връзка от клиентите. Препоръчва производителите да се обединяват и да стигат директно до крайните клиенти.

Двигател на развитието

„Успехът е съчетание от много фактори, от късмет и работа. Формулата за развитието на свинекомплекса дава добър ефект не поради, а въпреки ситуацията и условията в страната. Сами подсигуряваме суровините, купуваме зърно, имаме фуражен цех, кланица. Затворили сме цикъла, но срещаме трудности с намирането на хора за работа“, обяснява Вихрен Димитров. Преди близо три години, когато цената на зърното скача драстично, се налага да продават на загуба. Но това е в рамките на цикличността. Най-големият проблем е, че няма желаещи да работят, след като доста от жителите на района преди години масово заминават в чужбина. Сега има някаква обратна вълна на завръщане, което дава надежди този проблем да се преодолее.

Къде се къса хранителната верига

През погледа на Виктор Димитров

– Производството на зърно и животновъдството вървят ръка за ръка. България има голям потенциал в свиневъдството. В края на 1989-а са отглеждани 300 хил. свине майки, сега техният брой е около 60 хил. Поголовието може да се увеличи пет пъти, с което изцяло да се задоволи търсенето на вътрешния пазар. Но трябва да има целенасочена държавна политика и всички да са като един добър екип в земеделието и цялата хранителна верига.

– Световен проблем е начинът, по който се преструктурира хранителната верига.

– Европейската селскостопанска политика насърчи хората да разчитат на помощи и субсидии и те загубиха ентусиазъм да произвеждат. По-богатите страни плащат на своите производители по-високи субсидии, това прави другата продукция неконкурентоспособна.

–  Парадоксът е, че в България финансиране има, но вече няма желание за работа и за развитие. Д-р Миленка Димитрова има други трудови навици и макар и на 79 години, продължава да става рано и всеки ден да ходи на работа в нашия свинекомплекс в Голямо Враново.

– Свиневъдството има гарантиран пазар. Парите обаче не се въртят много бързо, макар прасетата да са много плодовити. Една свиня майка може да даде около 30 прасета на година и ако са средно по 130 кг, това е близо 4 т месо. При говедата цикълът  е по-бавен.

– На дневен ред с все по-голяма сила идва създаването на безотпадни технологии и оползотворяването на всичко в кръгов цикъл. Но всеки не може и не бива да се спасява поединично.

***

Източник: economic.bg