Все по-голям брой български ферми произвеждат говеждо месо и то се оказва в излишък. Според предварителни данни на Министерството на земеделието и храните през първите девет месеца на 2025 година в кланиците са добити 5 868 тона месо от говеда. Количеството е с близо 16% повече спрямо същия период на 2024 г., поради увеличение както на броя на закланите животни (+10,8%), така и на средното живо тегло при клане (+4,7%).

На този фон месопреработвателите у нас споделят, че едва 20% от говеждото месо, от което се нуждае секторът, идва от български ферми. Проблем е в липсата на централизирана транжорна, която да осигурява различни сечения – бут, врат, плешка, гърди и др.

“Месопреработвателите добиват около 80% от нужното им говеждо месо от Европа, останалите 20% идват от нашата страна. Искаме да работим с повече българско говеждо месо. Големият проблем на България е, че няма централизирана кланица”, коментира пред специализираното издание Agri.bg председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов.

Според експерта преработвателите не могат да направят подобна инвестиция, тя се очаква от животновъдите.

Отчитайки данните за дейността на кланиците за деветте месеца на 2025 г., както и повишения брой на животните от определени категории към края на 2024 г., може да се очаква общият добив на говеждо месо в страната през 2025 г. да бъде над нивото от предходната година, посочва междувременно анализът на МЗХ.

През 2024 г. общото производство на говеждо месо в страната е в размер на 18 818 тона – с 16,2% над нивото от 2023 г., при 25,2% повече заклани говеда. След отчетения спад през предходната година, добивът на говеждо месо директно в животновъдните стопанства (предназначен предимно за собствена консумация), бележи ръст от 24,6% на годишна база, възлизайки на 11 422 тона.

Макар и по-умерено, промишленото производство също нараства – с 5,3%, до 7 397 тона. Към края на 2024 г. общият брой на говедата в страната е с 2,6% под отчетения година по-рано. В същото време, при някои от категориите животни, определящи за производството на говеждо месо, се наблюдава увеличение, в т. ч.: телета за угояване под 1 година – с 3,4%, мъжки животни от 1 до 2 години – с 15,4% и юници за угояване – със 17,5%.

След две поредни години на увеличение, през периода януари – август 2025 г. се наблюдава спад на външните доставки на говеждо месо. По предварителни данни, внесеното количество за първите осем месеца на 2025 г. е със 17,9% под нивото отпреди една година. Вероятно това се дължи на по-големия обем на промишленото производство в страната и значително нарасналите цени по вноса (средно с 46% на годишна база).

Традиционно, почти целият импорт през този период произхожда от държави членки на ЕС. Сред основните доставчици, вносът от Полша и Италия спада респективно с 33,9% и 14,2% спрямо осемте месеца на предходната година, а този от Нидерландия нараства с 3,1%.

Тревожно е, че износът на говеждо месо също намалява. Предварителните данни за периода януари – август 2025 г. показват над 60% спад на годишна база на пратките на говеждо месо (с произход ЕС) за Турция, което води до намаление на регистрирания общ износ от страната за периода с 58,2%, до 3 611 тона.

Сред останалите партньори, прави впечатление чувствителното разширяване на реализацията в Румъния – над 12 пъти, както и Гърция, където ръстът е малко над двоен.

Според председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов “пазарът на този етап е спокоен, като няма ценови промени нагоре или надолу. Има достатъчно свинско месо, може би около 40% от свинското е българско, другото добиваме от Европа. Основният проблем на сектора остава говеждото, което хем е повече, хем не достига.