д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите в България

Уважаема д-р Попова, какви ще бъдат основните акценти по време на тазгодишното изложение МЕСОМАНИЯ и с какво то се отличава от предходните издания?

Ако трябва с няколко думи да определим какво е МЕСОМАНИЯ 2026, бихме казали: традиция, нови продукти и иновации, които очертават бъдещето на месната индустрия. Тазгодишното 33-то издание на МЕСОМАНИЯ ще покаже много ясно развитието на сектора – съчетанието между утвърдени традиции, нови продуктови предложения, съвременни технологии и решения за по-ефективно и устойчиво производство. Един от основните акценти ще бъде богатото разнообразие от месни продукти.

Посетителите ще могат да се запознаят както с традиционни български месни продукти, вписани в европейските регистри на защитените наименования и храните с традиционно специфичен характер, представени от членове на Сдружението на производителите на традиционни сурово-сушени месни продукти, така и с нови фирмени продукти и разработки. Наред с компаниите, които участват в МЕСОМАНИЯ от много години и са добре познати на професионалистите и потребителите, тази година ще има и нови изложители, които за първи път ще представят своите продукти и решения.

Особен интерес очакваме да предизвикат и тази година продуктите от месодайни породи говеда. При предходното издание те привлякоха сериозно внимание както от страна на посетителите, така и от представители на търговията и ресторантьорството. Ще бъдат представени и продукти от хибрида „Черен ангел“, който се превърна в интересен пример за съчетаване на българска селекция, качествена суровина и производство на продукти с отличителни характеристики.

Технологиите също заемат все по-важно място в МЕСОМАНИЯ. Това е един от ключовите акценти на тазгодишното изложение. МЕСОМАНИЯ вече не е само витрина на готови месни продукти – тя е място, където се представя цялостното развитие на индустрията. Посетителите ще могат да видят машини и оборудване за съвременни кланици, транжорни и месопреработвателни предприятия, както и решения за автоматизация, повишаване на производителността, проследимост и оптимизиране на производствените процеси.

Особено внимание ще бъде отделено на технологиите, които съчетават по-висока ефективност с по-добро използване на ресурсите и опазване на околната среда. Това е все по-важно за предприятията, които трябва едновременно да отговарят на високите изисквания за безопасност и качество на храните и да се адаптират към новите европейски изисквания за устойчивост. Новите изисквания към опаковките също създават необходимост от нови решения. Опаковките са една от областите, в които промените вече са особено осезаеми. С въвеждането на новите европейски изисквания относно опаковките и отпадъците от опаковки предприятията са изправени пред необходимостта да търсят нови материали и технологии.

На МЕСОМАНИЯ посетителите ще могат да се запознаят със съвременни решения за опаковане, които трябва едновременно да гарантират безопасността и срока на годност на храните, необходимата функционалност на опаковката и по-ефективното използване на материалите, като същевременно се намалява количеството на отпадъците и се подобрява възможността за рециклиране. Ще бъдат представени и нови решения за етикетиране и маркиране, съобразени с изискванията на съвременното производство и търговия с храни.

Транспортът също е част от тази модернизация. Сред участниците ще бъдат компании, които предлагат специализирани автомобили за транспорт на храни, съобразени със съвременните технически и екологични изисквания. Транспортът е важна част от цялостната верига – от производството и съхранението до доставката на готовия продукт до търговския обект или ресторанта. Затова модернизацията трябва да обхваща целия процес, а не само производственото предприятие.

„От фермата до трапезата“ също е важна тенденция, която ще бъде видима на МЕСОМАНИЯ 2026. Друга отличителна характеристика на тазгодишното издание е участието на компании с интегрирано производство, което обхваща различни звена от веригата – ферми, фуражни заводи, кланици, транжорни, месопреработка и фирмени магазини. Този модел дава възможност за по-добър контрол върху произхода и качеството на суровината, по-добра проследимост и контрол върху целия производствен процес – от отглеждането на животните до готовия месен продукт. Именно това е една от тенденциите, които ще стават все по-важни – по-добра интеграция на веригата и по-голяма добавена стойност, създадена в България.

Какви компании ще бъдат представени по време на изложението и с какви новости ще могат да се запознаят посетителите?

И тази година МЕСОМАНИЯ ще събере на едно място компании от месната индустрия – от утвърдени производители с дългогодишно участие до нови изложители, които ще представят своите продукти, технологии и решения. Особено важно за нас е, че благодарение на подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, чрез предоставената държавна помощ за участие в изложения, 19 микро-, малки и средни месопреработвателни предприятия – членове на Асоциацията на месопреработвателите в България, ще участват в МЕСОМАНИЯ 2026. Тази подкрепа е изключително важна за по-малките предприятия.

Участието в едно от най-значимите специализирани изложения в сектора им дава възможност не само да представят своите продукти, но и да намерят нови търговски партньори, дистрибутори, клиенти от ресторантьорството и други професионални контакти. Това е възможност да покажат, че българските микро-, малки и средни предприятия имат собствена идентичност и могат да създават продукти с високо качество, характерен вкус и добавена стойност.

В рамките на изложението със свой колективен щанд ще участват и членовете на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“. Те ще представят традиционни български продукти, които са вписани в европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер и географско означение при които се съхраняват характерните технологии и специфичният вкус, като същевременно производството е съобразено със съвременните изисквания за безопасност, качество и контрол. Посетителите ще могат да видят и опитат както утвърдени продукти, така и нови фирмени предложения. Именно това разнообразие е важно, тъй като изложението показва едновременно традицията и развитието на сектора.

Но освен продуктите, тази година посетителите ще могат да видят и много технологии и решения за модернизация на предприятията. Сред тях са машини и оборудване за съвременни кланици, транжорни и месопреработвателни предприятия, технологични решения за повишаване на производителността и ефективността, както и системи за автоматизация и оптимизиране на производствените процеси. Ще бъдат представени също решения за контрол и проследимост, нови технологии за опаковане на месо и месни продукти и решения, свързани с новите европейски изисквания за опаковките и отпадъците от опаковки. Посетителите ще могат да се запознаят и със съвременни решения за етикетиране и маркиране, както и със специализирани автомобили за транспорт на храни, съобразени със съвременните технически и екологични изисквания.

Това показва и една важна промяна – модернизацията на месопреработвателното предприятие вече не означава просто закупуване на нова машина. Тя включва цялостно управление на процесите – ефективност, безопасност, проследимост, използване на ресурсите, опаковки, логистика и въздействие върху околната среда. Важно е да отбележим и присъствието на нови изложители. Наред с компаниите, които участват в МЕСОМАНИЯ от много години и са добре познати на професионалната публика и потребителите, тази година ще има предприятия, които за първи път ще представят своите продукти, технологии или услуги. Именно това е една от силните страни на изложението – всяка година МЕСОМАНИЯ запазва традиционното си лице, но показва и нещо ново.

В заключение, как виждате възможностите и предизвикателствата пред месопреработвателната индустрия у нас и кои ще бъдат факторите за нейното бъдещо развитие?

Предизвикателствата пред месопреработвателната индустрия са много и стават все по-комплексни. Предприятията трябва едновременно да отговарят на все по-високи изисквания за безопасност и качество на храните, проследимост, хигиена, опазване на околната среда, енергийна ефективност, управление на отпадъците и условия на труд. Всичко това е необходимо, но изисква сериозни инвестиции, финансов ресурс и постоянно адаптиране от страна на бизнеса.

Суровината остава един от най-сериозните проблеми. Едно от основните предизвикателства е осигуряването на достатъчно количество и качествена месна суровина. Българското животновъдство не произвежда достатъчно месо, за да покрие потребностите на месопреработвателната индустрия, поради което предприятията разчитат в значителна степен на суровини от други държави членки на Европейския съюз. Това означава, че българските месопреработватели са пряко зависими от развитието на европейския пазар – от наличностите и цените на суровината, производството в отделните държави, транспортните разходи и общата ситуация в животновъдството. Затова развитието на българското животновъдство и увеличаването на производството на качествена местна суровина трябва да бъде дългосрочен приоритет.

По-силната връзка между животновъдството и месопреработването ще даде възможност за по-добра проследимост, по-устойчива верига на доставки и по-голяма добавена стойност в България. Пазарът също става все по-труден. Предприятията работят в условията на силна конкуренция и на потребителски очаквания, които са все по-високи. Потребителят иска едновременно качество, безопасност, добър вкус и достъпна цена. В същото време производителите са изправени пред нарастващи разходи за суровини, енергия, труд, транспорт, опаковки, контрол и изпълнение на нормативните изисквания.

Предизвикателството е да се намери правилният баланс – да се запази качеството и конкурентоспособността, без това да води до непосилно увеличение на цената за потребителя. Административната тежест е допълнително предизвикателство. Към това трябва да добавим и непрекъснатото въвеждане на нови административни изисквания и механизми за контрол, които изискват допълнителен човешки, финансов и времеви ресурс. Говорим за нови регистри за проследимост по веригата на доставки, отчетност, допълнителни информационни изисквания и механизми за контрол, включително изискванията, свързани със „справедливата стойност“, методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период и т.н.

За бизнеса е важно правилата да бъдат ясни, предвидими и пропорционални, а когато е възможно, да се избягва дублирането на информация и да се използват електронни процеси. Особено важно е това за микро-, малките и средните предприятия, които не разполагат с големи административни екипи. Всеки нов регламент може да има своята цел, но натрупването на множество изисквания се превръща в сериозна тежест. Нови изисквания към опаковките. Друг сериозен въпрос са новите европейски изисквания към опаковките и отпадъците от опаковки. За месната индустрия опаковката не е просто средство за представяне на продукта. Тя има пряко отношение към безопасността, хигиената, срока на годност, съхранението и транспорта.

Затова преходът към по-устойчиви и рециклируеми опаковки трябва да бъде съобразен с реалните технологични изисквания към месните продукти. Предприятията ще трябва да инвестират в нови технологии и материали и да търсят баланс между устойчивост, безопасност, функционалност и цена. Кадрите – дългосрочен фактор за развитието. Не трябва да подценяваме и проблема с човешките ресурси. Индустрията има нужда както от квалифицирани работници, така и от технолози, инженери, специалисти по качество, безопасност на храните и поддръжка на модерното оборудване. Автоматизацията може да бъде част от решението, но технологиите няма да заменят необходимостта от добре подготвени хора. Затова професионалното образование, практическото обучение и по-тясната връзка между бизнеса и професионалните училища ще имат все по-голямо значение.

Наред с предизвикателствата обаче има и много възможности. Българската месна индустрия има сериозен потенциал, особено ако използваме по-добре своите силни страни – традиционните продукти, производствения опит, българските породи и селекции и способността на предприятията да бъдат гъвкави и да създават продукти с висока добавена стойност. Голям потенциал има в развитието на традиционните български месни продукти и тяхното по-добро позициониране както на българския, така и на европейския пазар. Това са продукти, които могат да се отличат не само с цена, а с произход, традиция, специфична технология и вкус. Възможност е и развитието на продуктите от месодайни породи, както и по-тясното интегриране на производството – от фермата и фуражното производство, през кланицата и транжорната, до месопреработването и търговията.

Дигитализацията и изкуственият интелект ще променят производството. През следващите години все по-голяма роля ще имат дигитализацията, автоматизацията и изкуственият интелект. Изкуственият интелект може да намира приложение в много направления – планиране на производството, прогнозиране на търсенето, управление на складови наличности, контрол на качеството, управление на енергията, прогнозиране на необходимостта от техническа поддръжка и анализ на производствени данни. В бъдеще можем да очакваме все по-интелигентни производствени линии, които следят параметрите на процесите в реално време и сигнализират при отклонения. Това обаче не означава непременно производство „без хора“. По-скоро означава по-малко рутинна работа, по-добър контрол и възможност хората да се концентрират върху дейности с по-висока добавена стойност.

А как ще изглежда „колбасът на бъдещето“? Това е интересен въпрос, защото бъдещето не означава непременно отказ от месото. В България и Европа има силна традиция и култура на консумация на месни продукти. Затова според мен „колбасът на бъдещето“ ще бъде преди всичко качествен месен продукт с ясна идентичност, доказуем произход, високо ниво на безопасност и пълна проследимост. Той ще бъде произведен с помощта на по-съвременни технологии, при по-ефективно използване на енергията и ресурсите, с по-устойчиви опаковки и с все по-добър контрол върху целия производствен процес. Иновацията не означава задължително продуктът да бъде без традиционната месна суровина. Бъдещето може да бъде и в развитието на самия месен продукт – по-добра суровина, по-прецизна технология, по-добри хранителни характеристики, нови вкусови комбинации, по-добра проследимост и по-отговорно използване на ресурсите. Технологиите могат да помогнат и на традиционните български продукти да се развиват, без да губят своята идентичност.

В крайна сметка бъдещето на българската месопреработвателна индустрия ще зависи от способността ни да намерим баланса между традиция и иновации, качество и цена, конкурентоспособност и устойчивост. Ще бъдат необходими инвестиции в модерни технологии, квалифицирани кадри, местна суровина, дигитализация и енергийна ефективност. Същевременно е важно държавната политика да създава предвидима и стабилна бизнес среда, да подпомага инвестициите и развитието на производството и да не създава излишна административна тежест.

От ключово значение е държавата да има последователна политика за популяризирането и рекламирането на българските храни на международните пазари – политика, от която в момента секторът изпитва сериозен дефицит. България произвежда висококачествени вина, млечни и месни продукти с потенциал да бъдат разпознаваеми и конкурентоспособни извън страната. Но за да достигнат до потребителите на международните пазари, те трябва да бъдат активно представяни и популяризирани. Международният маркетинг е скъп и изисква сериозни инвестиции, които отделните български предприятия, особено малките и средните, трудно могат да поемат самостоятелно.

Необходима е целенасочена държавна подкрепа за реклама, участие в международни изложения и промотиране на българските храни като качествени продукти с ясен произход и собствена идентичност. Това не е просто разход за реклама – това е инвестиция в националния имидж, износа и конкурентоспособността на българската хранителна индустрия. Месопреработвателната индустрия има бъдеще. Но това бъдеще ще бъде резултат от инвестиции, иновации, качествена суровина, добре подготвени хора и ясни правила. И най-вече – от способността ни да превърнем българската традиция и качество в конкурентно предимство.

ProfiLand

„Месото означава месо“ – новите правила на ЕС вече са в сила. Какво предвижда Регламент (ЕС) 2026/1739 и кои 31 наименования, свързани с месото, са запазени за продукти от животински произход? Как новите правила ще се отразят на производителите, етикетирането и маркетинга?

Нови правила за опаковките – предизвикателство пред месопреработвателите. През 2025 г. в България са постъпили около 5270 тона опаковки за преработени меса. Над 90% от тях са концентрирани в три основни формата. Какво означават новите изисквания за рециклируемостта, PFAS, проследимостта и техническата документация?

Повратна точка в консумацията на месо в Германия. Потреблението на месо отново се увеличава, достигайки 54,9 кг на човек през 2025 г., а потреблението на птиче месо достига рекордните 14,7 кг. В същото време производството на заместители на месото намалява за първи път.

Rabobank: Световният пазар на свинско месо става все по-фрагментиран. Делът на Китай в световния внос на свинско месо и субпродукти се е свил от 43% през 2021 г. до 23% през 2025 г. Кои пазари набират значение и как това променя глобалната конкуренция?

Протеинът – тенденция, която създава нови възможности за месната индустрия. Все повече потребители търсят храни с високо съдържание на протеин. 71% предпочитат да получават протеина си от цели или естествени храни, а продажбите на протеинови храни са нараснали с 9,6% през втората половина на 2025 г.

Отвъд „въглеродния тунел“ – месото и устойчивостта през призмата на науката. Нов научен обзор поставя въпроса за по-балансираната оценка на устойчивостта на хранителните системи – отвъд единственото измерване на въглеродните емисии и противопоставянето „месо или без месо“.

Новите глобални насоки на СЗО за намаляване на натрия. Какво предвижда второто издание на SHAKE the Salt Habit и какви мерки се обсъждат за реформулиране на храните, етикетирането и ограничаването на натрия?

Още пазарни анализи, новини, технологии и решения за месопреработвателната индустрия.

Изтеглете новия брой на „Бюлетин за месото“ ОТТУК

Ако бизнесът Ви е свързан с месопреработвателния сектор, производството, дистрибуцията и търговията с месо и месни продукти, то със сигурност датите от 11 до 14 ноември са важни за Вас. Тогава в Интер Експо Център в София ще се проведе изложение МЕСОМАНИЯ. Организатор е Асоциацията на месопреработвателите в България, в партньорство с Интер Експо Център.

За 33-и път МЕСОМАНИЯ ще отвори врати за специалистите и широката публика, посрещайки изложители и посетители от десетки държави. Като част Международните хранителни изложения – мегаформата на хранително-вкусовата промишленост, заедно с ИНТЕРФУД&ДРИНК, ПЪТЯТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК и Wine&Spirits Show, през 2025г. форматът бе посетен от над 23 000 души. Сред тях – собственици, мениджъри и десижън мейкъри от глобалния, малкия и средния бизнес, търговци, бизнес делегации, търговски мисии и колективни чуждестранни участия, специалисти в ХВП – маркетинга и рекламата.

От 11 до 14 ноември на МЕСОМАНИЯ 2026 всички те ще открият месо, месни продукти и деликатеси от различни кътчета по света. Изложителите ще представят в Интер Експо Център специални машини и съоръжения за производство, преработка, съхранение и предлагане на продуктите.

Търговските Ви обекти се нуждаят от ново оборудване? Това е една от основните категории в изложение МЕСОМАНИЯ. За предприятията, изложителите от България и чужбина представят най-новите опаковки, опаковъчни и транспортни линии, устройства за етикетиране и маркиране, подови покрития. Различни транспортни средства и логистични решения ще са сред акцентите на участниците. Ще открием и високотехнологичното ниво на съвременния месопреработвателен сектор. Със сигурност роботизираните, цифровите и автономните решения ще предизвикат сериозен интерес у всички присъстващи в залите.

МЕСОМАНИЯ е важен компонент от екосистемата на Международните хранителни изложения

Ценно за всеки присъстващ е, че МЕСОМАНИЯ е ключов елемент от Международните хранителни изложения. Заедно с ИНТЕРФУД&ДРИНК, ПЪТЯТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК и Wine&Spirits Show, изложението дава възможност за проследяване на тенденциите и развитието на бизнеса в много посоки. Присъстващите на формата могат да надградят бизнеса си и да създадат контакти в абсолютно един всеки сегмент на ХВП.

Мащабната съпътстваща програма е друго от преимуществата на Международните хранителни изложения. Посещението на МЕСОМАНИЯ дава възможност за присъствие на поредица от формати, в които взимат участие известни шеф-готвачи, смели иноватори, представители на браншовите организации, български и чуждестранни компании.

До старта на МЕСОМАНИЯ остават 2 месеца. Билетите за посещение ще откриете на www.iec.urboapp.com.

Вярваме, че най-добрият образ на една държава не се изгражда чрез реклами и лозунги, а чрез хората и компаниите, които създават стойност – чрез качествени продукти, иновации, предприемачески дух и устойчиви бизнеси.

Именно затова създадохме 50 BEST PRODUCTS FROM BULGARIA – независима национална селекция, чиято мисия е да открие, отличи и представи пред международна аудитория най-доброто създадено в България.

Търсим компании, които въплъщават качеството, иновацията, устойчивостта, автентичността и потенциала на съвременна България.

Избраните продукти ще бъдат включени в специално колекционерско англоезично издание и представени чрез поредица от инициативи, насочени към международни медии, институции, дипломатически мисии, партньори, инвеститори и бизнес общности.

За нас това е повече от селекция.

Това е възможност заедно да изградим нова визия за България – страна на талантливи създатели, иновативни компании и продукти от световна класа.

В процеса на проучване на български продукти с потенциал за включване в селекцията, Вашият бранд привлече вниманието ни като един от достойните кандидати в своята категория.

Затова се обръщаме лично към Вас с покана да кандидатствате с Вашия продукт, неговата история и да станете част от инициативата 50 BEST PRODUCTS FROM BULGARIA.

Кандидатстването е напълно безплатно. Може да кандидаствате с повече от един продукт, но с отделна апликация!

Повече информация за проекта, критериите за оценяване, журито, етапите на селекцията и формата за кандидатстване можете да намерите на:

www.50best.bg

Следете инициативата и в социалните мрежи: Instagram I Facebook I LinkedIn

Защото най-добрите истории заслужават да бъдат открити, разказани и споделени.

Очакваме Вашата кандидатура. Ще се радваме на обратна връзка.

БСК е партньор на инициативата.

Участието е безплатно. Кандидатстването е отворено до 23 октомври.

Днес, когато устойчивото развитие все по-често започва на локално ниво, именно регионите се превръщат в двигател на икономическия растеж, социалните иновации и културното обновление. Зад този процес стоят визионери – предприемачи, активни граждани, творци и организации, които инвестират време, ресурси и енергия, за да направят средата около себе си по-добра. „Визионери на регионите“ цели да открои и даде гласност на тези примери.

Обхват

Националният конкурс „Визионери на регионите“ обхваща следните 7 региона:

• Северозападен – включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен
• Северен централен – включва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра
• Североизточен – включва областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище
• Югозападен – Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска област
• Южен централен – включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково
• Югоизточен – Бургаска, Сливенска, Ямболска и Старозагорска област
• София-град

Пет категории, които очертават лицето на промяната

По време на официална церемония през януари 2027 ще наградим победителите в категориите, описани по-долу. Ще бъдат отличени компании и личности във всеки регион.

Бизнес визионер
Категорията търси компании, които не само постигат икономически успех, но и създават стойност за своя регион – чрез нови работни места, инвестиции, развитие на местни партньорства и въвеждане на иновации. Това са бизнеси с ясна визия за бъдещето и с реален принос към икономическото и социалното развитие на средата, в която оперират.

Социално въздействие
Фокусът пада върху инициативи и личности, които подобряват качеството на живот – чрез проекти в сферата на образованието, здравеопазването, екологията, социалните услуги или работата с уязвими групи. Отличават се онези усилия, които водят до измерима, дългосрочна промяна и ангажират общността.

Културно развитие
Категорията е посветена на хора и организации, които съхраняват и развиват културното наследство и създават нови форми на културен живот. Това са инициативи, които правят културата достъпна, обединяват общности и превръщат регионите в по-привлекателни места за живот и развитие.

Семеен бизнес
Тук се отличават компании, които съчетават традиция и предприемачески дух, като същевременно изграждат устойчив модел на развитие. Това са бизнеси, които предават знание и ценности между поколенията, инвестират в модернизация и остават дълбоко свързани със своята местна общност.

Local Hero
Категорията отдава заслужено внимание на хората, които често остават извън публичното внимание, но имат ключова роля за развитието на общността. Това са личности, които чрез своята отдаденост, смелост и грижа към другите създават реална промяна и вдъхновяват околните. В тази категория могат да кандидатстват само личности, а не компании и организации.

Какво отличава истинските визионери?

Кандидатурите ще бъдат оценявани по ясни и измерими критерии, които поставят акцент върху:

• реалното въздействие върху региона и общността
• устойчивостта на постигнатите резултати
• иновативността и способността за развитие
• ангажираността с местната среда и хората
• дългосрочната визия

Целта е да бъдат отличени доказани примери за работещи решения и реален принос.

Жури

Оценката в конкурса ще се извърши от изтъкнати личности на България – хора с висока репутация и утвърдени експерти в следните сектори: икономика, бизнес, култура, социална и академична сфера. Запознайте се с членовете на журито тук.

Кандидатстване:

Конкурсът е отворен за кандидатури от всички региони на страната. В него могат да участват както компании и организации, така и индивидуални личности. Номинации могат да бъдат подавани както от самите кандидати, така и от партньори, институции, неправителствени организации или граждани, които искат да дадат гласност на значими примери.

Защо да се включите?

Участието в „Визионери на регионите“ е възможност:

• да получите широк медиен отзвук и национално признание за своята работа
• да разкажете своята история и да вдъхновите други
• да станете част от общност от активни и мислещи хора
• да покажете, че успешните модели могат да се случват извън големите центрове

Защото зад всяка развиваща се общност стои някой, който е избрал да действа.

Бъдете сред победителите в първото издание на „Визионери на регионите“!

Кандидатствайте до 23 октомври безплатно!

Изберете подходящата категория и попълнете формуляр за кандидатстване. Допустимо е участие в повече от една категория:

• За кандидатстване в категория „Бизнес визионер“, попълнете формуляра тук.
• За кандидатстване в категория „Социално въздействие“, попълнете формуляра тук.
• За кандидатстване в категория „Културно развитие“, попълнете формуляра тук.
• За кандидатстване в категория „Семеен бизнес“, попълнете формуляра тук.
• За кандатстване в категория „Local hero“, попълнете формуляра тук.

Общи условия за кандидатстване в конкурса: тук

С ПОДКРЕПАТА НА: Електрохолд България; Метропреклама.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията; Българска стопанска камара; BESCO; Confindustria Bulgaria; БАИТ; AIBEST; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска търговско-промишлена палата; Търговско-промишлена палата – Враца; Bulgarian–Romanian Chamber of Commerce (BRCC); Асоциация на индустриалния капитал в България; БКДМП; Асоциация на месопреработвателите в българия; Русенска търговско-индустриална камара; Търговско-промишлена палата – Гоце Делчев; Германо-Българска индустриално-търговска камара

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: БТА ; БНТ; Dir.bg; Radio FM+; Darik; БНР Бургас; Вестник „Борба“; DUNAVMOST; За Габрово; Конкурент; Про Нюз Добрич; Ruse Media; TOP PRESA; Черноморски фар; Botevgrad.com; BulNews; InfoPleven; PIA News; XNEWS

]]> https://amb-bg.com/ceni/ Wed, 02 Sep 2026 13:58:55 +0000 https://amb-bg.com/?p=29930 Национално представените браншови организации от хранителната индустрия, членове на Националния съвет по храните, изразяват сериозна загриженост относно проекта на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите.

В становището си организациите посочват, че след подробен анализ и опити за практическо прилагане на предложените формули и алгоритми са установени редица принципни и технически проблеми, които поставят под въпрос както приложимостта на методиката, така и нейната икономическа и правна обоснованост. Според тях създаването на подобен механизъм може да има негативни последици не само за хранителната индустрия, но и за функционирането на свободния пазар в България.

Агрегираните данни не могат да определят „справедлива стойност“ на конкретен продукт

Един от основните проблеми е използването на агрегирани данни за широки продуктови категории при изчисляването на стойността на конкретни стоки. Данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не отчитат разнообразието от артикули, техните характеристики, качество, марки и разфасовки. В резултат една средна цена за дадена категория може съществено да се разминава с реалната икономическа стойност на конкретния продукт.

Допълнителен проблем е, че за три от предвидените 17 продуктови категории – хляб, свинско месо и кренвирши – липсват необходимите котировки в посочения източник, което прави алгоритъма неприложим за тях.

В становището се предлага, ако изобщо се прилага подобен подход, той да бъде ограничен до малък брой най-потребявани конкретни продукти, като се използват анонимизирани реални доставни цени от производители и търговци при гарантирано запазване на търговската тайна.

„Най-ниската цена“ не може да бъде универсален критерий за справедливост

Браншовите организации определят като особено проблемна концепцията за „първа ценова линия“ и използването на т.нар. „котвен продукт“. Според тях поставянето на най-евтиния продукт, приоритетно собствена марка на търговската верига, като база за сравнение изкуствено сваля референтната стойност за цялата категория.

Този подход не отчита разликите в качество, произход, иновации, устойчивост, характеристики и добавена стойност. В становището се предупреждава, че той може да стимулира изместването на асортимента към по-евтини продукти, да ограничи разнообразието и да обезкуражи инвестициите в качествени и иновативни български продукти.

Затова се предлага „котвеният продукт“ да бъде определян като най-потребявания или представителния продукт в съответната категория, а не като най-евтиния продукт.

Част от механизма излиза извън законовата делегация

В становището се поставят и сериозни въпроси относно съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. Според организациите въвеждането на т.нар. „коригиращ фактор“ и използването му за симулиране на доставна или заводска цена излизат извън предоставената от закона делегация.

Особено притеснително е предложението за 10% диапазон на отклонение от изчислената „справедлива стойност“, над който да се предвижда наблюдение. Според вносителите на становището това създава риск от фактическо превръщане на индикативната стойност в инструмент за намеса в ценообразуването. Те настояват съответните разпоредби да отпаднат.

Френският модел не може да бъде пренасян механично

Като проблем се посочва и начинът, по който проектът използва данни от френската Обсерватория за формиране на цените и маржовете (OFPM). В становището се подчертава, че OFPM има аналитична функция и не определя „справедливи стойности“, нито норми за допустим марж или санкции.

Налице са и технически несъответствия при пренасянето на показателите от френския модел – например показатели, изразени като процент от оборота, са използвани като надценка върху доставната цена, което според организациите води до изкривяване на резултатите.

Въпросителни около европейския ценови критерий

Сериозни забележки има и към начина на определяне на референтните държави в ЕС. Според становището липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експерименталните изчисления с различни групи държави дават разлики от над 10%, което създава възможност за субективен избор на референтни пазари.

Организациите настояват държавите за сравнение да се определят според спецификата на конкретния продукт, включително дали съответният пазар е производител или зависи преимуществено от внос.

Липсата на достъп до използваните данни поставя под въпрос правната сигурност

Друг ключов проблем е използването на частни и платени източници за определяне на съществени параметри в методиката. Сред тях са данни от McKinsey и EuroCommerce за целевия EBIT и данни от NielsenIQ за европейските цени на дребно. Засегнатите предприятия нямат достъп до тези бази, което според становището не им позволява да проверят входните данни и да оспорят изчисленията.

Риск методиката да доведе до обратния ефект – повишаване на цените

Особено сериозно е предупреждението за потенциални последици от гледна точка на конкурентното право. Предвиденото ежедневно публикуване на цените на ниво конкретен артикул, в единен формат и срок, заедно с публикуването на медианни цени по категории, може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение.

В становището се посочва и възможността обявената от държавата „справедлива стойност“ да се превърне във „фокусна точка“ за цените, особено ако е по-висока от реално прилаганите цени. Така вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.

Браншът настоява за задълбочен преглед на методиката

В заключение организациите предупреждават, че в настоящия си вид проектът създава предпоставки за практически неприложим механизъм и носи рискове за развитието на българската хранителна индустрия, потребителите и свободния пазар. Те призовават правителството да преразгледа предложените политики и да не допуска създаването на прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици.

Становището е подписано от 15 национално представени браншови организации от хранителната индустрия, сред които: Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на свиневъдите в България.

ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТАНОВИЩЕТО ТУК!

Според изпълнителния директор на Асоциацията на месопреработвателите в България сивият сектор отново остава извън контрол

Въвеждането на понятието „справедлива стойност“ отново разбуни сектор „Храни“. Обсъждането на методика, по която ще се определя тази стойност, се превърна в горещата тема на среща в Министерство на икономиката и индустрията, а как браншът на месопреработката приема тези нови въведения, пред Agri.bg говори д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).

Има много неясноти в методиката

„Има много неясноти по Методика за определяне на справедливата стойност на основни хранителни продукти, подготвена от Министерство на икономиката и във формулата, и в начина на подреждането й. Това не касае само месопреработката. Например, дадени са групи храни, а не отделен продукт. Какво означава свинско месо? Имаме свински бут, врат, различни разфасовки. Кое от всичките ще подлежи на тези регулации? Какво означава кренвирши? Всички фирми произвеждат местните си продукти по технически технологични документи съгласно законодателството. Имаме кренвирш със свинско и телешко месо, със свинско и говеждо, имаме пилешки кренвирш, имаме само свински, имаме утвърден стандарт „Стара планина“. Това не е отчетено, както и за другите браншове„, коментира за д-р Попова.

По думите на изпълнителният директор на АМБ за продукт, като кренвиршите няма борсови цени, както за свинското месо.

Противоречиви сигнали за санкции

„Има доста неясни моменти и сме ги отразили в становището си, надявам се те да бъдат взети предвид, защото вместо това се увеличава административната тежест. Няколко пъти беше съобщено на срещата, че това е доброволно и че няма да се налагат санкции, няма да има проверки, но директорът на Комисията за защита на потребителите каза, че ако не се спазват изискванията, ще има санкции, и тук има някакво противоречие„, каза още д-р Попова.

ДДС не поставя продуктите на равна основа

Според нея вземането предвид на ДДС всъщност не поставя на равна основа различните продукти.

„Там се говори да имаме предвид ДДС, но ДДС на всички храни във всички държави е различно. Дава се пример винаги Франция, но Франция не е толкова близка като България, дори и по манталитет. Ще трябва да се направи някакъв по-задълбочен анализ и искрено се надяваме да бъдат взети и отчетени нашите становища„, допълни още д-р Диляна Попова.

Отрицателен ефект върху пазара

Според оценките й обаче въвеждането на подобна „справедлива стойност“ няма да рефлектира положително върху пазара.

„Пазарът сам се регулира. Когато един продукт се купува и се търси, той се произвежда и се продава на тази цена, на която се купува. Има желание да се направи нещо за потребителите, каквото сме всички, но трябва да се увеличат доходите на потребителите, да се увеличи тяхната покупателна способност, да се намери механизъм за това, а не допълнително производителите да се продават с допълнителна административна тежест„, категорична бе д-р Попова.

Нужда от допълнителен персонал

Според нея ще бъде нужно назначаването на допълнителен персонал.

„Въвеждат се безброй регистри. Има Министерство на електронното управление – да се направи един регистър, който служебно всички ведомства да получат достъп до информацията и да си събера тази информация. Защо трябва като производители пак да назначаваме хора, откъдето да ги намерим тези хора, за да можем да изпълним изискванията и каква полза да използваме всички тези регистри?“, пита изпълнителният директор на АМБ.

Да се изсветли сивият сектор по друг начин

Според д-р Попова решението да се изсветли сивият сектор е добро, но не това е правилният начин.

„Цялата информация ще се събира отново от тези, които са законните предприятия – предприятията, които работят на светло, които са регистрирани, и подлежат на контрол. Сивият сектор никой не го контролира„, категорична бе д-р Диляна Попова.

• „Бони холдинг“ разширява производството си в Ловеч
• Зам.-министър Чакъров: Работим усилено за спасяването на средствата по Стратегическия план
• Български производители получават нова възможност за достъп до китайския пазар
• Rabobank прогнозира балансиране на световния пазар на свинско месо до края на 2026 г.
• Съвместно становище на 40 организации от агрохранителния сектор във връзка с Програмата за конкурентоспособност на ЕС
• Катаклизъм в европейското свиневъдство
• Производството на месо в Германия през първото полугодие на 2026 г. намалява с 0,4%
• Очаква се ЕС да увеличи вноса на говеждо месо на фона на спад на износа
• Вносът на живи прасета в Испания намаля с 36% през първата половина на 2026 г.
• Вносът на свинско месо в Китай продължава да намалява

Вижте целия брой ТУК.

• ЕК очертава посоката за проспериращ животновъден сектор и по-самостоятелна протеинова система
• Министър Абровски: Животновъдството е стратегически сектор за продоволствената сигурност и бъдещето на селските райони
• КЗК предлага пакет от 19 мерки за подобряване на конкурентната среда в сектор храни
• Дуалното обучение в България остава ограничено – необходимо е по-широко и по-дълго прилагане
• Световният пазар на месо до 2035 г.: растеж, промени и нови предизвикателства
• Световен обзор на пазара на птиче месо – Q3 2026: Силният растеж продължава, но нарастващият риск от свръхпредлагане налага по-строга пазарна дисциплина
• Истинското хранене: Защо качеството на храната е по-важно от броя на калориите?
• Американско проучване: Възприятието за „ръчно приготвени“ месни продукти може да заблуди потребителите относно безопасността на храните
• Намаляване на говедата, свинете и овцете според ELSTAT
• От фермата до рафта: Къде се губи икономическа стойност в румънския месен сектор?

ВИЖТЕ БЮЛЕТИНА ТУК!