<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>АСОЦИАЦИЯ НА МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ</title>
	<atom:link href="https://amb-bg.com/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://amb-bg.com</link>
	<description>Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) е доброволна организация с идеална цел. Основана е през месец юли 1994 г. в град Велико Търново от 34 фирми-учредителки.</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 19:05:37 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2023/02/AMB_logo-150x100.png</url>
	<title>АСОЦИАЦИЯ НА МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ</title>
	<link>https://amb-bg.com</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Българската хранителна индустрия показа потенциала си на пет специализирани изложения</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-19-2/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 19 Nov 2026 19:02:17 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[медиите за нас]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30059</guid>

					<description><![CDATA[Над 560 участници от четири континента се включиха в тазгодишното издание на форумите в Интер Експо Център Пет специализирани изложения събраха представители на хранителната индустрия в Интер Експо Център. Месомания, Пътят на млякото, Булпек, Интерфуд &#38; Дринк и Wine &#38; Spirits Show отново превърнаха изложбения комплекс в място за среща на производители, преработватели, търговци и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="article_text">
<h5>Над 560 участници от четири континента се включиха в тазгодишното издание на форумите в Интер Експо Център</h5>
<p>Пет специализирани изложения събраха представители на хранителната индустрия в Интер Експо Център. Месомания, Пътят на млякото, Булпек, Интерфуд &amp; Дринк и Wine &amp; Spirits Show отново превърнаха изложбения комплекс в място за среща на производители, преработватели, търговци и потребители. Над 560 участници от четири континента се включиха във форумите, представяйки богатството и разнообразието на хранителния сектор.</p>
<p>Тазгодишното издание имаше и две специални поводи за празник – 25 години от създаването на Интер Експо Център и 25-ото издание на Интерфуд &amp; Дринк.</p>
<p>&#8222;Тези форуми отдавна са се утвърдили като важно място за среща на производители, преработватели, търговци и потребители. Те показват потенциала на българската хранителна индустрия, която е неразделна част от родното земеделие&#8220;, заяви при откриването проф. Крум Неделков, заместник-министър на земеделието и храните.</p>
<p>По думите му в сектора работят около 6000 предприятия, които осигуряват заетост на близо 90 000 души. Зад качествените храни стоят не само съвременни технологии и инвестиции, но и устойчиво местно производство, сигурна суровинна база и партньорство по цялата верига – от фермата до трапезата. Сред важните задачи пред Министерството на земеделието и храните е създаването на условия за развитие на производителите и по-добра защита на потребителите.</p>
<p>За значението на международния форум говори и управителят на Интер Експо Център Ивайло Иванов. Той подчерта, че през годините съвместното провеждане на петте изложения се е утвърдило като един от най-мащабните и международни формати в изложбения комплекс.</p>
<p><strong>Връзката между земеделието и преработката</strong></p>
<p>Изложенията са и възможност българските земеделски производители да намерят нови пазари за продукцията си, а преработвателните предприятия – да разширят дейността си и да изградят директни партньорства с доставчиците на суровини.</p>
<p>Това подчерта Тодор Джиков, заместник-председател на Комисията по земеделието, храните и горите. Според него подобни форуми дават възможност за сключване на договори и сделки, които създават по-добри пазарни условия за българските земеделци и насърчават използването на родна суровина в преработвателната индустрия.</p>
<p>Именно добавената стойност от преработката е сред ключовите фактори за развитието на българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Възможността производителите да представят продукцията си пред потенциални партньори и клиенти е важна стъпка към изграждането на по-къси и устойчиви вериги на доставка.</p>
<p><strong>Българските месопреработватели с международно участие</strong></p>
<p>Сериозно присъствие на тазгодишното издание имаше Месомания. Над 2000 кв. м изложбена площ бяха посветени на месопреработвателния сектор – знак за интереса към българските производители и техните продукти.</p>
<p>&#8222;Това, че сме тук на повече от 2000 квадратни метра, не означава просто една цифра. Означава, че хората отново са ни повярвали, видели са потенциала на нашите месопреработватели, качеството и традициите&#8220;, заяви Атанас Урджанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.</p>
<p>За първи път тази година в изложението се включиха и компании от две съседни държави – Северна Македония и Сърбия. Така форумът разшири международното си присъствие и създаде допълнителни възможности за представяне на качествени продукти и сътрудничество в региона.</p>
<p><strong>Да запомним вкуса на българската храна</strong></p>
<p>Акцент върху традициите, качеството и връзката между производителите и потребителите постави и Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.</p>
<p>Тя подчерта, че българските производители не само съхраняват традициите, но и формират вкусовите предпочитания на потребителите, като предават качеството и отношението към храната на следващите поколения.</p>
<p>&#8222;Вярваме в чудото да запомниш вкуса на българската храна&#8220;, заяви Мариана Кукушева и призова посетителите да опитат продуктите на родните производители и да ги търсят в търговската мрежа.</p>
<p>Автентичните вкусове, качествените продукти, международното сътрудничество и иновациите бяха сред водещите акценти на петте изложения. Срещата между традицията и новите технологии очертава перспективи за развитие на хранителната индустрия, а директният контакт между производители, преработватели и потребители създава възможности за нови партньорства и по-силно присъствие на българските храни на пазара.</p>
<p><a href="https://agro.bg/videa/rastenievadstvo-38/balgarskata-hranitelna-industriya-pokaza-potentsiala-si-na-pet-spetsializirani-izlozheniya/">agro.bg</a></p>
<p><iframe title="Българската хранителна индустрия показа потенциала си на пет специализирани изложения" width="1080" height="608" src="https://www.youtube.com/embed/GhvqUeL4laA?feature=oembed"  allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe></p>
<p>&nbsp;</p>
</div>
<div class="row article_footer"></div>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Браншови организации от хранително-вкусовата индустрия приеха обща декларация с предложения за подкрепа на българското производство</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-19/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 19 Nov 2026 13:18:15 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30053</guid>

					<description><![CDATA[Постоянен диалог между бизнеса, земеделските производители, науката и държавните институции, предвидима бизнес среда и национална стратегия за защита на сектора при кризи са сред основните предложения в документа Национален форум „За! Българската маслопреработвателна индустрия, накратко!“ се проведе днес, 19 ноември 2026 г., в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Организатори са Сдружението на производителите на [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="row">
<div class="col-md-12 intro_entry">
<p>Постоянен диалог между бизнеса, земеделските производители, науката и държавните институции, предвидима бизнес среда и национална стратегия за защита на сектора при кризи са сред основните предложения в документа</p>
</div>
</div>
<div class="row">
<div class="col-md-12">
<p>Национален форум „За! Българската маслопреработвателна индустрия, накратко!“ се проведе днес, 19 ноември 2026 г., в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Организатори са Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България и Университетът по хранителни технологии.</p>
<p>В рамките на форума представители на бранша и академичната общност обсъдиха състоянието и перспективите пред маслопреработвателния сектор, предизвикателствата пред производителите и възможностите за по-тясно сътрудничество между науката и бизнеса.</p>
<p>Участниците приеха <strong><a href="https://www.bia-bg.com/uploads/gallery/-%20FORUMS/2026-11-19-HVP_Plovdiv/2026-11-19-HVP_declaration.pdf" target="_blank" rel="noopener">Декларация на национално представителните браншови организации в българската хранително-вкусова индустрия</a>,</strong> с която заявяват готовност за активен диалог и съвместни действия с държавните институции и организациите на земеделските стопани в интерес на българските производители, потребителите и националната икономика.</p>
<p><strong>ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ИНДУСТРИЯ – СТРАТЕГИЧЕСКИ СЕКТОР ЗА ИКОНОМИКАТА И ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ</strong></p>
<p>В декларацията се подчертава стратегическото значение на хранително-вкусовата индустрия за националната сигурност, икономическата стабилност и продоволствената независимост на България.</p>
<p>Според посочените в документа данни от Евростат и Националния статистически институт, производството на храни и напитки в страната:</p>
<ul>
<li>реализира оборот от 9,8 млрд. евро;</li>
<li>създава 2,2 млрд. евро добавена стойност;</li>
<li>осигурява работа на близо 89 хил. души;</li>
<li>обединява около 5900 предприятия в цялата страна;</li>
<li>инвестира 681 млн. евро в машини, сгради и съоръжения само за една година.</li>
</ul>
<p>Секторът формира 18,5% от оборота и 18,4% от добавената стойност на цялата преработвателна индустрия в България. В същото време декларацията обръща внимание на тревожната тенденция страната да изнася все повече суровини и да внася все повече готови храни – обстоятелство, което според организациите налага спешни мерки за подкрепа на преработвателните предприятия.</p>
<p><strong>ШЕСТ ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЕКТОРА</strong></p>
<p>В декларацията са очертани шест ключови области, в които са необходими решения и последователна държавна политика:</p>
<ol>
<li>Суровинна сигурност и лоялна търговия – осигуряване на достъп до суровини на разумни цени и подкрепа за първичното земеделско производство.</li>
<li>Разходи и конкурентоспособност – предвидими енергийни разходи и устойчив механизъм за ежемесечно компенсиране на поскъпването на електроенергията и природния газ.</li>
<li>Предвидима регулаторна и данъчна среда – оценка на въздействието на новите нормативни и данъчни мерки, реалистични срокове и ограничаване на административната тежест.</li>
<li>Равни изисквания за европейските и вносните продукти – ефективен контрол и еднакви стандарти за безопасност и устойчивост.</li>
<li>Климат и устойчивост на земеделието – инвестиции в напояване, сигурност на реколтата и устойчиви земеделски практики.</li>
<li>Квалифицирана работна ръка – развитие на професионалното обучение, партньорство с университетите и улесняване на процедурите за наемане на работници от трети страни.</li>
</ol>
<p>Особено внимание се отделя на предложението хранително-вкусовата индустрия да бъде изключена от обхвата на предвидените извънредни данъчни мерки, свързани с облагането на свръхпечалбите.</p>
<p><strong>ПЕТ КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ</strong></p>
<p>За преодоляване на предизвикателствата организациите предлагат:</p>
<ol>
<li>Създаване на постоянен формат за диалог между индустрията, земеделските производители, науката и държавните институции, като Националният съвет по храните изпълнява активно функциите си на координатор и инициатор на решения.</li>
<li>Предварително обсъждане с национално представителните браншови организации на всеки нормативен акт, засягащ индустрията, придружено от реална оценка на въздействието.</li>
<li>Изработване на обща национална позиция по търговски и регулаторни въпроси на ЕС, които засягат сектора.</li>
<li>Изготвяне на ежегоден доклад за състоянието на хранително-вкусовата индустрия въз основа на статистически данни и експертен анализ.</li>
<li>Разработване на национална стратегия за защита на сектора при кризи, която да гарантира непрекъснатото производство и снабдяване с основни храни при енергийни и логистични сътресения.</li>
</ol>
<p><strong>ОБЩ АНГАЖИМЕНТ ЗА СИЛНА БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ИНДУСТРИЯ</strong></p>
<p>Декларацията е подписана от 14 браншови организации, представляващи различни сегменти на хранително-вкусовата индустрия – производители и преработватели на месо, риба, хляб, сладкарски изделия, растителни масла, плодове и зеленчуци, напитки, захарни продукти и други.</p>
<p>В заключение организациите заявяват общата си цел България да произвежда, преработва и изнася храни с висока добавена стойност. Те подчертават необходимостта от подкрепа за българските земеделски производители, повече работни места, квалифицирани кадри и предвидима бизнес среда.</p>
<p><strong><a href="https://www.bia-bg.com/uploads/gallery/-%20FORUMS/2026-11-19-HVP_Plovdiv/2026-11-19-HVP_declaration.pdf" target="_blank" rel="noopener">ВЖ. ДЕКЛАРАЦИЯ</a></strong></p>
<div class="et_pb_slider et_pb_slider_fullwidth_off et_pb_gallery_post_type">
				<div class="et_pb_slides">
					<div class="et_pb_slide" style="background: url(https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/2026-11-19_14-48-38-836.jpg);"></div><div class="et_pb_slide" style="background: url(https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/2026-11-19_14-48-39-207.jpg);"></div><div class="et_pb_slide" style="background: url(https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/2026-11-19_14-48-39-410.jpg);"></div><div class="et_pb_slide" style="background: url(https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/2026-11-19_14-48-39-633.jpg);"></div>
				</div>
			</div>
</div>
</div>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Докога българските храни ще бъдат поставяни под съмнение, а българските производители – представяни като част от проблема?</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-15/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 15 Nov 2026 18:58:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30046</guid>

					<description><![CDATA[Изх.№52/15.11.2026 г. ДО Г-ЖА МИЛЕНА МИЛОТИНОВА Генерален директор на Българската национална телевизия КОПИЕ ДО: Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ПЕТРАКИЕВА Директор на дирекция „Новини и актуални предавания“   ПОЗИЦИЯ – право на отговор на основание чл. 18 от ЗРТ на Асоциацията на месопреработвателите в България По повод публичните коментари за липса на контрол и занижено качеството на българското [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>Изх.№52/15.11.2026 г.</em></p>
<p>ДО<br />
Г-ЖА МИЛЕНА МИЛОТИНОВА<br />
Генерален директор на Българската национална телевизия</p>
<p>КОПИЕ ДО:<br />
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ПЕТРАКИЕВА<br />
Директор на дирекция „Новини и актуални предавания“</p>
<p><strong> </strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>ПОЗИЦИЯ – право на отговор на основание чл. 18 от ЗРТ на Асоциацията на месопреработвателите в България</strong></p>
<p style="text-align: center;"><em>По повод публичните коментари за липса на контрол и занижено качеството на българското производство, дължащо се на използването на вносни суровини, изразени в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ от 15.11.2026 г.</em></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Докога българските храни ще бъдат поставяни под съмнение, а българските производители – представяни като част от проблема?</strong></p>
<p>Асоциацията на месопреработвателите в България разбира тревогата на потребителите от високите цени на храните и необходимостта да се говори открито за произхода на месото. Но когато обсъждаме тези въпроси, трябва да разглеждаме цялата хранителна верига, а не да се вменява вина на месопреработвателите, които не са виновни за недостатъчното българско производство.</p>
<p><strong>Да, има проблем – в България не се произвежда достатъчно говеждо месо, което редовно и в необходимите количества да постъпва в предприятията за преработка. Но този проблем не е създаден от месопреработвателите.</strong></p>
<p>Нека видим фактите. По данни за 2025 г. в страната са произведени около 18,4 хил. тона говеждо месо. От тях около 8,3 хил. тона са добити в кланици, а над 10,1 хил. тона – при клане в стопанствата. През същата година в 83 регистрирани кланици са заклани около 37,6 хил. говеда, а в стопанствата – около 75,5 хил. животни. Необходимото за преработка от нашата индустрия говеждо месо за същия период е между 34-36 хил.тона.</p>
<p>За предприятията не е достатъчно в страната просто да има определен брой говеда. Необходимо е месото да постъпва постоянно, в подходящи количества и с определени характеристики, качество и добито в регламентирани кланици. Само така производителите могат да планират работата си, да поддържат непрекъснат производствен процес, да изпълняват договорите си и да предлагат разнообразен асортимент.</p>
<p>Когато българското животновъдство не осигурява необходимите количества, предприятията са принудени да закупуват говеждо месо от други държави. Вносът не е предпочитание към чуждата суровина, а необходимост, за да продължи производството в България на български колбаси, по български рецепти, произведени за българския вкус.</p>
<p><strong>Какъв е изборът пред българските месопреработватели?</strong></p>
<p><strong>Първият вариант</strong> е да работим само с наличната българска суровина. Но когато тя не достига, това означава да намалим производството, да ограничим асортимента или да спрем производството на определени продукти. Последиците ще засегнат не само предприятията, но и работещите в тях, доставчиците, транспорта и търговските партньори и преди всичко потребителите. Ще намалеят работните места, добавената стойност и приходите от данъци и осигуровки. А мястото на българските колбаси на пазара ще бъде заето от вносни.</p>
<p><strong>Вторият вариант</strong> е да осигуряваме необходимата суровина и чрез внос, за да продължим да произвеждаме в България. Именно това правят предприятията. Когато вносното месо се преработва у нас, в страната остават производството, добавената стойност, работните места, данъците и осигуровките. Потребителите запазват избора си от български месни продукти, произведени в България по български рецепти и с познатия вкус. Замразяването само по себе си не означава, че месото е с изтекъл срок на годност или с компрометирано качество. То има документиран произход и подлежи на контрол, както всяка друга суровина. Българските предприятия работят при високи европейски и национални изисквания за безопасност на храните и подлежат на официален контрол и непрекъснати проверки от БАБХ. Членовете на Асоциацията на месопреработвателите в България застават с търговските си марки и утвърден авторитет на пазара зад качеството на продуктите си и носят отговорност за произхода, документите, сроковете и условията за съхранение на продуктите си. Твърденията за нарушения и внушения, че всичко на пазара е некачествено и няма стандарти, без да се трябва да се основават на каквито и да било конкретни данни и доказателства е недопустимо и обезсмисля усилията на целия сектор и хилядите работници, които се грижат за продоволствената сигурност на страната. АМБ съвместно с Министерство на здравеопазването, МЗХ и БАБХ е разработила стандарти за качество „Стара планина“, членовете й работят при спазване на най-високите професионални стандарти и считаме, че подобни нападки са непрофесионални и популистки.</p>
<p><strong>Необходимо е решение, а не търсене на виновни.</strong></p>
<p>АМБ подкрепя развитието на българското животновъдство и увеличаването на местното производство на качествена суровина. Това изисква последователна и дългосрочна държавна политика – за развитие на месодайното говедовъдство, подобряване на генетичния потенциал, създаване на устойчиви стопанства, стимулиране на угояването и изграждане на работеща връзка между животновъдите, кланиците и месопреработвателните предприятия. Не сме съгласни проблемите на животновъдството и системните дефицити в българското земеделие да се прехвърлят върху преработвателите! Не може да се очаква от преработвателната промишленост да компенсира със собственото си оцеляване проблеми, натрупвани с години в първичното производство.</p>
<p><strong>Ние искаме да произвеждаме в България и българският потребител да има избор от български месни продукти. За да го правим обаче, трябва да имаме достъп до достатъчно суровина и подкрепа на усилията на белия бизнес, който създава стандарти и търговски марки, символ за качество!</strong></p>
<p>Българското производство не трябва да бъде поставяно под непрекъснати медийни атаки и административен натиск с безпочвени внушения и общи обвинения. То се нуждае от обективност и последователна подкрепа, облекчаване на административните процедури и справедлив контрол.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>От името на Управителния съвет на</p>
<p>Асоциацията на месопреработвателите в България</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Д-р ДИЛЯНА ПОПОВА</p>
<p>Изпълнителен директор</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Златни медали на МЕСОМАНИЯ заслужиха продукти с вкус, традиции и иновации</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-13-1/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 14 Nov 2026 14:57:10 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30040</guid>

					<description><![CDATA[Наградени са почти всички от 19-те участници в изложението Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) връчи златните медали на най-добрите месни продукти, представени на най-голямото специализирано изложение за бранша в България МЕСОМАНИЯ 2026, съобщиха от организацията. Традиционни български вкусове, оригинални рецепти и иновативни продуктови разработки заслужиха признанието на експертната комисия в конкурса &#8222;Златен медал с [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="article_text">
<h4><i>Наградени са почти всички от 19-те участници в изложението</i></h4>
<p><span class="colored">Асоциацията на месопреработвателите</span> в България (АМБ) връчи златните медали на най-добрите месни продукти, представени на най-голямото специализирано изложение за бранша в България МЕСОМАНИЯ 2026, съобщиха от организацията. Традиционни български вкусове, оригинални рецепти и иновативни продуктови разработки заслужиха признанието на експертната комисия в конкурса &#8222;Златен медал с диплом&#8220;, организиран в рамките на Международната специализирана изложба в &#8222;Интер Експо Център&#8220; в София. Целта на съревнованието е да насърчава хранителния бизнес в производството и предлагането на български храни с доказани и уникални качества. Оценяването включва документална проверка, експертна оценка и дегустация на представените продукти.</p>
<p>&#8222;Българските месопреработватели отново показаха, че имат с какво да се гордеят! Бяхме впечатлени от богатото разнообразие от емблематични български луканки, суджуци и сушени месни деликатеси, както и от смелите вкусови комбинации и нови производствени технологии. С радост мога да кажа, че тазгодишните участници доказаха, че българската месопреработвателна индустрия не само съхранява своите традиции, но и уверено развива нови продукти, отговарящи на съвременните тенденции в храненето и предпочитанията на потребителите, наред с високите стандарти за качество, безопасност и неповторим вкус&#8220;, посочи Атанас Урджанов, председател на Управителния съвет на АМБ.</p>
<p>В конкурсната програма се включиха 19 месопреработвателни предприятия с общо 55 продукта.</p>
<p>&#8222;Зад всяко отличие стоят професионализъм, технологични знания, внимателен подбор на суровини и постоянен стремеж към усъвършенстване. Златните медали са признание не само за конкретните продукти, но и за усилията на българските предприятия да развиват конкурентоспособно производство с високи стандарти за качество&#8220;, подчерта д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на АМБ.</p>
<p>Сред отличените продукти тази година впечатление прави богатото разнообразие от традиционни месни специалитети и оригинални разработки.</p>
<p>Със златни медали са отличени продуктови серии като &#8222;Северна скара – селекция&#8220; на &#8222;Актуал&#8220;, включваща кебапчета, кюфтета и пикантна наденица, серията &#8222;Шарена сол&#8220; на &#8222;Вълчовци&#8220;, както и сериите суджуци и луканки на &#8222;Еленски балканджии&#8220;. Предприятието получава отличие и за деликатеса &#8222;Костадинови къщи&#8220;. Признание получават и серията сурово-сушени продукти на &#8222;Бозмов&#8220;, включваща &#8222;Дунавски суджук&#8220;, &#8222;Русенска луканка&#8220; и &#8222;Конски суджук&#8220;, както и продуктовата серия на &#8222;Велико&#8220; с характерни сурово-сушени месни специалитети и отделно отличените пържки &#8222;ВЕЛИКО&#8220;. Сред наградените са и изделия, които съчетават традиционното месопреработване с новаторски подход към вкуса – луканка с орехи и луканка със сини сливи на &#8222;ДМН Комерс&#8220;, отличени като част от серията &#8222;Вкус от Балкана&#8220;, заедно с домашен бабек, както и пилешки крила с манго и къри на &#8222;Вланел&#8220;. Златно отличие получава и серията зряло месо от &#8222;Черен Ангел&#8220; на свинекомплекс &#8222;Голямо Враново – Инвест&#8220;, включваща котлет с кост, бут с кост и плешка, а сред отличените предложения са още специалитети от телешко, конско и птиче месо, фермерски сушеници и разнообразни готови месни продукти. Сред носителите на златни отличия от МЕСОМАНИЯ 2026 са още &#8222;Белла България&#8220; със серия слайс продукти, &#8222;Евромекс&#8220; със салам &#8222;Ангусто&#8220;, &#8222;Биляна мес&#8220; с фермерска сушеница, &#8222;Жар – месо и месни продукти&#8220; със серия месни заготовки и отделно отличена овкусена пилешка пържола от бут без кожа, &#8222;Енола Мес&#8220; с бахур &#8222;Енола&#8220;, &#8222;Сами М&#8220; със серия пилешки продукти, &#8222;О Скари&#8220; със серия традиционни месни изделия. &#8222;Еко Мес&#8220; получава златни отличия за 3 самостоятелни продукта – луканки червени слайс, амбарица &#8222;Родопа Пазарджик&#8220; и шункова наденица &#8222;Родопа Пазарджик&#8220;. &#8222;Йоги мес&#8220; е отличено за серията млени продукти – селско, конско и телешко кюфте, както и за отделните продукти луканка &#8222;Йоги&#8220; и шунка &#8222;Лукс&#8220;. Сред носителите на отличия са и ЕТ &#8222;Атанас Аргилов Илиев – Ферма Аргирови&#8220; с телешка луканка и телешки пастет от сукалче, както и &#8222;ДЖЪЗ – БЪЗ Месни продукти&#8220; със салам &#8222;Камчия&#8220; и телешко кюфте.</p>
<p>За АМБ конкурсът &#8222;Златен медал с диплом&#8220; е възможност да бъдат откроени постиженията на предприятията, които инвестират в качество, развиват продуктовото си портфолио и съхраняват българските вкусови традиции. Отличията са и послание към потребителите – зад качествения български месен продукт стоят знания, отговорност, труд и стремеж към постоянно развитие.</p>
<p>Постиженията на всички отличени предприятия са повод за гордост за целия бранш и доказателство, че българското месопреработване има силни традиции, професионален потенциал и амбиция за бъдещо развитие, изтъкват от АМБ. Златните медали отличава продукти, но истинската награда е доверието на потребителите, което компаниите в бранша са спечелили и отстояват всеки ден с усърдие и постоянство, категорични са от браншовата организация.</p>
</div>
<div class="row article_footer">
<div class="col-md-12 padding-bottom-10 padding-top-10"><a class="original" href="https://sinor.bg/79696-zlatni-medali-na-mesomaniya-zasluzhiha-produkti-s-vkus-tradicii-i-inovacii-" target="_blank" rel="noopener">Синор.БГ</a></div>
</div>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Атанас Урджанов: Кадрите не стигат, а процедурите за чужденци са тромави</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-13/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 13 Nov 2026 14:51:29 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30037</guid>

					<description><![CDATA[Месопреработвателите остават под натиск от липсата на достатъчно персонал, високите енергийни и логистични разходи и нелоялната конкуренция Липсата на работна ръка остава най-сериозният проблем пред месопреработвателния сектор, а предприятията все по-често разчитат на служители от трети страни. Това заяви пред Agri.bg Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), по време [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h2 class="sub-head">Месопреработвателите остават под натиск от липсата на достатъчно персонал, високите енергийни и логистични разходи и нелоялната конкуренция</h2>
<p><strong>Липсата на работна ръка остава най-сериозният проблем пред месопреработвателния сектор, а предприятията все по-често разчитат на служители от трети страни.</strong> Това заяви пред Agri.bg Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), по време на изложението „Месомания“, което събира бранша.</p>
<p><code>„<i>Продължаваме да страдаме от липса на работна ръка. Налага се да внасяме работници от Непал, Индонезия, Киргизстан, Казахстан, Узбекистан. Малко съкратиха процедурата, но тя пак е тромава. На нас ми трябват сега, до Нова година. Ние до Нова година няма да получим нито един. Ще ги получим след празниците. Те тогава пак ще ни трябват, разбира се, но ни трябват сега, за да си изпълним заявките. Необходими са ни бързи и облекчени процедури</i>“, коментира Урджанов.</code></p>
<p>По думите му секторът има нужда от значително по-бързи процедури за наемане на чужденци, особено в периодите на по-голямо натоварване.</p>
<p><strong>Четете още:</strong><a href="https://agri.bg/novini/atanas-urdzanov-iskame-da-rabotim-s-povece-bielgarsko-meso"><strong> Атанас Урджанов: Искаме да работим с повече българско месо</strong></a></p>
<h2>Чуждият работник не излиза по-евтино</h2>
<p>Урджанов отхвърли тезата, че наемането на хора от трети страни е начин предприятията да намалят разходите си за труд.</p>
<p><code>„<i>Абсолютно същите пари получава чуждият като българския. Освен това на чуждия му плащаме нощувка и първите няколко месеца, докато вземе първата заплата, го храним. Малко е по-скъп</i>“, изчисли Атанас Урджанов.</code></p>
<p>Чуждестранните служители достигат между 10 и 15% от персонала, показва практиката на председателя на УС на АМБ.</p>
<h2>Еврозоната и горивата</h2>
<p>Месопреработвателната индустрия продължава да е под натиск, но не заради еврото, а от други международни фактори.</p>
<p><code>„<i>За мен проблемът не е в еврото. Проблемът дойде още от самото начало, когато заради горивата и проблемите в Черно море се вдигнаха цените. Като тръгнаха горивата нагоре, първото, което се повиши, са логистичните разходи“</i>, каза още Атанас Урджанов.</code></p>
<p>Освен разходите за логистика, тежест оказва и цената на електроенергията и природния газ.</p>
<p><code>„<i>Електроенергията и природният газ са сериозно перо в нашите разходи. Ако не ни дадат сега компенсациите, ако ни ги дадат юни, ние ще се справяме много трудно</i>“, коментира още председателят на УС на АМБ.</code></p>
<p><strong>Четете още: </strong><a href="https://agri.bg/novini/bielgarskite-kolbasi-razcitat-na-evropeisko-meso"><strong>Българските колбаси разчитат на европейско месо</strong></a></p>
<h2>Нелоялната конкуренция</h2>
<p>Другият сериозен проблем за сектора според председателя на асоциацията е нерегламентираното производство на месни продукти.</p>
<p><code>„<i>Това, което най-много ме тревожи, е нелоялната конкуренция. Не е нормално постоянно някъде да се колят животни, да се произвеждат „домашни“ суджуци и луканки без никаква проследимост</i>“, коментира Урджанов.</code></p>
<p>Според него обозначението „домашно“ често създава погрешно усещане за по-високо качество.</p>
<p><code>„<i>Крайният потребител е подведен от думичките „домашна луканка“, „домашен суджук“. Те смятат, че той е по-добър, само че той не е. Къде е хранителната верига, къде е сертификатът за месото? Никой нищо не знае</i>“, категоричен бе председателят на УС на АМБ.</code></p>
<h2>Въпросителни и около биологичните продукти</h2>
<p>Урджанов постави и въпроса за изискванията за биологични месни продукти при обществените поръчки.</p>
<p><code><i>„Къде в България има биологичен салам? Колко български производители могат да осигурят биологично месо, за да произведат биологичен салам? Те на хартия звучат много добре, ама ние откъде да имаме биологично? Нашата асоциация има два стандарта. Единият е стандартът „Стара планина“. С него нашите производители участват в обществените поръчки и в детското хранене. В рамките на стандарт „Стара планина“ дори сме разработили за училища и детски градини продукти с намалено съдържание на сол и мазнини.</i></code><br />
<code><i>Другият стандарт, който имаме, е „Храни с традиционно специфичен характер“. Така че ние имаме достатъчно стандарти и нямаме нужда те да се подобряват повече. Така че био македонска наденица и био кренвирши няма кой в България да произведе</i>“, категоричен бе Атанас Урджанов.</code></p>
<p>Въпреки проблемите той определя месопреработвателния сектор като стабилен и послание към потребителите да търсят българската продукция.</p>
<p><a href="https://agri.bg/novini/atanas-urdzanov-kadrite-ne-stigat-a-procedurite-za-cuzdenci-sa-tromavi" target="_blank" rel="noopener">Agri.bg</a></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>В хранително-вкусовата индустрия у нас оперират около 6000 предприятия, които осигуряват заетост на близо 90 000 души</title>
		<link>https://amb-bg.com/12-11-2026/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 12 Nov 2026 21:10:39 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30031</guid>

					<description><![CDATA[В хранително-вкусовата индустрия у нас оперират около 6000 предприятия, които осигуряват заетост на близо 90 000 души. Това стана известно от думите на заместник-министъра на земеделието и храните Крум Неделков. Той беше сред официалните гости, които откриха международните хранителни изложения &#8222;Месомания&#8220;, &#8222;Пътят на млякото&#8220;, &#8222;Булпек&#8220;, &#8222;Интерфуд &#38; Дринк&#8220; и Wine &#38; Spirits Show, които продължават [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="article_text">
<p>В хранително-вкусовата индустрия у нас оперират около 6000 предприятия, които осигуряват заетост на близо 90 000 души. Това стана известно от думите на заместник-министъра на земеделието и храните Крум Неделков. Той беше сред официалните гости, които откриха международните хранителни изложения &#8222;Месомания&#8220;, &#8222;Пътят на млякото&#8220;, &#8222;Булпек&#8220;, &#8222;Интерфуд &amp; Дринк&#8220; и Wine &amp; Spirits Show, които продължават до 14 ноември в Интер експо център.</p>
<p>По думите на Неделков петте изложения отдавна са се утвърдили като важно място за среща на производители, преработватели, търговци и потребители. Те показват потенциала на българската хранителна индустрия, която е неразделна част от родното земеделие, отбеляза той.</p>
<p>Аграрният заместник-министър подчерта, че зад качествените храни стоят не само съвременни технологии и инвестиции, но и устойчиво местно производство, сигурна суровинна база и партньорство по цялата верига от фермата до трапезата. Затова една от важните задачи пред Министерството на земеделието и храните е да създава условия както за развитие на производителите, така и за по-добра защита на потребителите, каза Крум Неделков.</p>
<p>Той информира, че работят по промени в нормативната уредба, които да осигурят по-ясни правила за бизнеса, по-добра информираност на потребителите и по-ефективен официален контрол. Това означава по-прецизно обозначаване на храните и техния произход. Подготвяме по-ясните изисквания към традиционните млечни продукти с промяната в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, която е на фаза обществено обсъждане, съобщи заместник-министърът. Той допълни, че целта е потребителите да получават достоверна информация за състава, произхода, характеристиките на храната, която избират, а производителят да работи при ясни правила и условия.</p>
<p>По думите му е важна подкрепата към инициативи, които дават видимост на качествената българска продукция, насърчават новите партньорства и отварят възможности за развитие на бранша.</p>
<p>Председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева заяви, че българските производители имат самочувствието, че спазват традиции, изграждат вкуса у потребителя и го предават към бъдещите потребители. Вярваме в чудото да запомниш вкуса на българската храна, заяви тя.</p>
<p>Председателят на <span class="colored">Асоциацията на месопреработвателите</span> в България Атанас Урджанов отбеляза, че за първи път тази година на &#8222;Месомания&#8220; има изложители от две съседни държави – Северна Македония и Сърбия.</p>
</div>
<div class="row article_footer">
<div class="col-md-12 padding-bottom-10 padding-top-10"><a class="original" href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/1245770-v-hranitelno-vkusovata-industriya-u-nas-operirat-okolo-6000-predpriyatiya-koito" target="_blank" rel="noopener">БТА</a></div>
</div>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Браншови организации настояват хранително-вкусовата промишленост да бъде изключена от данъка върху свръхпечалбата</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-11-12/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 12 Nov 2026 18:35:39 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30027</guid>

					<description><![CDATA[ДО Г-Н КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 52-ро НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОПИЕ: Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ   Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА, ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНДУСТРИЯТА   Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ С Т А [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;"><strong>ДО</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Г-Н КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>В 52-ро НАРОДНО СЪБРАНИЕ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>КОПИЕ:</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>ФИНАНСИТЕ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong> </strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА, ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНДУСТРИЯТА</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong> </strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>С Т А Н О В И Щ Е</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong> </strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>ОТНОСНО:</strong> <em>§ 51 от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) внесен на 05.11.2026 г. /52-602-01-65/</em></p>
<p style="text-align: justify;"><strong> </strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,</strong></p>
<p style="text-align: justify;">В качеството си на национално представителни браншови организации на производителите и търговците на храни и напитки в България изразяваме категоричното си несъгласие с включването на хранителния сектор в обхвата на данъка върху свръхпечалбата по § 51 от ЗИД на ЗКПО.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Съгласно предложения § 51, ал. 2, т. 6 от законопроекта, данъчно задължени лица са:</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>„Лица, регистрирани като търговци с основна дейност търговия с храни, извършвана в съответствие с изискванията на Закона за храните, с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро към 31 декември 2026 г.“</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Данъчната ставка е 33% от определената свръхпечалба. Данъчният период е 2027 г. Данъчната основа се определя като разликата между данъчната печалба за 2027 г. и 120% от средната данъчна печалба за референтния период 2020–2025 г. (изключвайки годината с най-нисък положителен данъчен финансов резултат).</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>При така формулираната дефиниция, в обхвата на извънредния данък попадат по-голяма част от предприятията от хранително-вкусовата индустрия – тези с оборот над 5 милиона евро, тъй като те са търговци по смисъла на чл. 1 на ТЗ и извършват като основна дейност производство и търговия с храни.</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>При сегашната усложнена икономическа обстановка, поради рязкото повишаване на цените на енергията, суровини, торовете, застраховки и другите кризисни фактори, свързани с военните конфликти, става все по-трудно да развиваме конкурентноспособна хранителна индустрия. За нас буди недоумение предложението за подобно допълнително облагане на основния продоволствен сектор, който осигурява хранителната обезпеченост на населението и е основен елемент на националната сигурност. </em></strong>Хранително-вкусовата индустрия положи неимоверни усилия при всички кризи / COVID-19, военните конфликти в Украйна и в Близкия Изток/ и въвеждането на Еврото да не допусне празни рафтове и да осигури плавно и безпроблемно преминаване на населението през тях. България е една от малкото държави в Европа, които в нито един момент не е оставала с празни рафтове и това е благодарение на усилията на хилядите хора, заети в нашата индустрия. Не разбираме мотивите за включването на хранителния сектор в обхвата на извънредните данъчни мерки по параграф 51 на законопроекта, при положение, че е обективно ясно, че не само не реализираме свръх печалби, а имаме нужда от допълнителна подкрепа, за да преведем устойчиво индустрията през следващата очаквано нелека година и да бъдем същевременно и конкурентноспособни извън българския пазар.</p>
<p style="text-align: justify;">Молим предложението да бъде преразгледано и хранително-вкусовата индустрия да бъде извадена от обхвата на параграф 51 на ЗИД на ЗКПО поради следните мотиви:</p>
<p style="text-align: justify;"> <strong><em>1. Липсва обективна обосновка — хранителният сектор не генерира „свръхпечалби“</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Данъкът върху свръхпечалбата е извънреден инструмент, прилаган в ЕС единствено спрямо сектори с доказано пазарно изкривяване — енергетика и изкопаеми горива (Регламент (ЕС) 2022/1854).</p>
<p style="text-align: justify;">Включването на хранителния сектор наред с банки, застрахователи и телекоми е лишено от икономическа логика и не е подкрепено с анализ на пазарната структура или доказателства за свръхпечалби.</p>
<p style="text-align: justify;">Без провеждане на задълбочена оценка на въздействието преди приемане на мярката, включително анализ на маржовете в хранителния сектор, подобна мярка ще създаде реален риск за продоволствената сигурност на страната, а може би и до възпрепятстване и отлив на нови инвестиции в бранша, както сме посочили и по-долу.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>2. Дискриминационен обхват — нарушение на принципа за равно третиране</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Законопроектът обхваща само „търговци с основна дейност търговия с храни“, но изключва:</p>
<ul style="text-align: justify;">
<li>търговците на дребно с нехранителни стоки;</li>
<li>всички останали сектори на икономиката с аналогични или по-високи маржове.</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;">Това селективно облагане нарушава принципа за равно третиране на данъчно задължените лица (чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България) и създава неоправдано конкурентно неравенство.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>3. Прагът от 5 млн. евро засяга непропорционално средния бизнес</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Определеният праг от 5 млн. евро нетни приходи от продажби е несъразмерно нисък спрямо икономическата специфика на хранително-вкусовия сектор, характеризиращ се с висок стокооборот и трайно ниски норми на рентабилност. На практика този формален количествен критерий автоматично включва в приложното поле на нормата почти всички средни и големи предприятия в страната — производители, преработватели, земеделски производители и регионални дистрибутори, чийто финансов резултат е функция на обема, а не на извънредна норма на печалба. По този начин се стига до смесване на базата за оборота с обекта на облагане, като данъкът де факто санкционира мащаба на стопанската дейност в нарушение на принципа за облагане съобразно реалната икономическа способност на данъчно задължените лица.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>4. Референтният период 2020–2025 г. е изкривен от извънредни обстоятелства</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Средната данъчна печалба за 2020–2025 г. включва периоди с изключителни кризи:</em></strong></p>
<ul style="text-align: justify;">
<li>2020–2021 г. — пандемия от COVID-19, с безпрецедентни смущения в търсенето и веригите за доставки;</li>
<li>2022–2023 г. — инфлационен шок, рязко поскъпване на суровини, енергия и транспорт;</li>
<li>2024–2025 г. — период на стабилизация, но с натрупани загуби от предходните кризи.</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Използването на този период като база за „нормална“ печалба е методологически некоректно. Всяко превишение над 120% от тази изкуствено занижена средна стойност не е „свръхпечалба“, а нормализиране на дейността.</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>5. Антиманипулативният механизъм (контролен индикатор) наказва ефективността</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Контролният индикатор (§ 51, ал. 19–21) сравнява съотношението „счетоводен финансов резултат / нетни приходи от продажби“ за 2025, 2026 и 2027 г. Ако маржът за 2027 г. е по-нисък от предходните години, данъчната печалба се коригира нагоре. Този механизъм:</p>
<ul style="text-align: justify;">
<li><strong><em>презумира, че всяко намаление на маржа е манипулация, без да отчита обективни фактори (промяна в продуктовия микс, инвестиции, ценови натиск от търговските вериги);</em></strong></li>
<li><strong><em>„наказва“ компании, които инвестират в растеж или поемат по-ниски маржове заради конкурентен натиск;</em></strong></li>
<li><strong><em>създава правна несигурност и обезсърчава нормалното бизнес планиране.</em></strong></li>
</ul>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>6. Ставката от 33% е прекомерна и конфискаторна</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Ефективната данъчна тежест за засегнатите компании ще бъде: 10% корпоративен данък + 33% данък върху свръхпечалбата = до 43% ефективно облагане на печалбата. За сектор с ниски маржове като хранителниятова е de facto конфискаторно облагане, което:</em></strong></p>
<ul style="text-align: justify;">
<li><strong>застрашава финансовата устойчивост на компаниите и способността им да инвестират, да поддържат заетостта и да обслужват задълженията си;</strong></li>
<li><strong>е несъразмерно с декларираните цели на мярката и нарушава принципа за пропорционалност (чл. 5, ал. 4 от ДФЕС).</strong></li>
</ul>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>7. Противоречие с правото на ЕС и инвестиционния климат</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Свобода на установяване (чл. 49 ДФЕС) и свободно движение на капитали (чл. 63 ДФЕС): Селективното облагане на хранителния сектор може да възпре чуждестранни инвестиции и да постави българските компании в неравностойно положение спрямо конкурентите им в други държави членки.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Правила за държавна помощ (чл. 107 ДФЕС): Селективното изключване на определени сектори от данъка (или включването само на определени) може да представлява мярка с ефект, еквивалентен на държавна помощ, и да подлежи на нотификация пред Европейската комисия.</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>Инвестиционен климат: България се конкурира за чуждестранни инвестиции в хранителния сектор с Румъния, Сърбия и други държави от региона. Въвеждането на извънреден данък от 33% изпраща силно негативен сигнал към инвеститорите.</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>8. Рискове за потребителите и веригата на доставки</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Въвеждането на извънредна фискална тежест върху който и да е елемент от веригата на доставки неизбежно ще действа като скрит косвен данък върху потреблението и ще се отрази в крайните цени на храните — стоки от първа необходимост и с ниска еластичност на търсенето. Подобен проинфлационен механизъм в условията на чувствителна икономическа среда влиза в противоречие с принципа на социалната държава и подкопава публично декларираните приоритети на управляващите за овладяване на инфлацията и защита на покупателната способност на гражданите. Превръщането на основните хранителни продукти в индиректен източник за попълване на бюджетни приходи е социално и политически неприемлив подход, чиято крайна цена ще бъде платена от българските домакинства и най-вече от уязвимите групи в обществото.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>9. Еднократността е илюзорна</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Макар данъкът да е деклариран като „еднократен“ (само за 2027 г.), историческият опит показва, че подобни мерки лесно се превръщат в постоянни. Самото му въвеждане създава прецедент и правна несигурност за бъдещи данъчни периоди, което обезсърчава нормалното бизнес планиране и дългосрочните инвестиции.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>10. Авансово плащане на данъка</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Освен че се създава допълнителна данъчна тежест, се изисква от задължените лица да внасят данъка авансово на база прогнози като грешното прогнозиране и плащане води до значителни санкции. В нестабилната глобална икономическа среда, в която оперира бизнеса, подобно прогнозиране създава риск от грешки, които ще излагат бизнеса на опасност от санкции и допълнително ще дестабилизират индустрията.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong><em>11. Двойно данъчно облагане</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">Основата е печалбата преди метода за избягване на двойното облагане (ал. 5). Така се облага и чуждестранен доход, вече обложен в чужбина, а това може да наруши спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане. Следва да се има предвид и националния допълнителен данък по чл. 260я от ЗКПО.</p>
<p style="text-align: justify;"><em><strong>Устойчивото производство е гарант за продоволствената сигурност и защитата на потребителите</strong></em></p>
<p style="text-align: justify;">Представляваните от нас предприятия положиха значителни усилия за гарантиране на непрекъснато снабдяване по време на поредицата от кризи – пандемията, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и процеса по преминаване към еврото. Тези усилия изискваха запазване на производствения капацитет, персонала, логистиката и веригите на доставки в условията на нестабилни разходи и висока несигурност.</p>
<p style="text-align: justify;">Налагането на допълнителен данък ще засегне не само разпределяната печалба, но и оборотния капитал, необходим за суровини, производствени запаси, сезонно финансиране, модернизация и поддържане на регулярните доставки. Дори прехвърлянето на цялата фискална тежест върху цените да не настъпи веднага, възможните негативни сценарии са многопосочни и включват свиване на инвестициите, ограничаване на производството, натиск върху доставчиците или поскъпване там, където пазарът позволява това. Всички тези процеси обаче водят до един и същ краен резултат — по-малко предлагане, по-високи производствени разходи и влошена конкуренция, които в крайна сметка неминуемо ще бъдат поети от крайния потребител чрез по-високи цени на храните от първа необходимост. Ето защо всяка от тези последици следва да бъде внимателно оценена спрямо очаквания фискален ефект от мярката.</p>
<p style="text-align: justify;">Едновременно с това нормативните задължения за безопасност на храните остават в пълна сила независимо от данъчната тежест. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 стопанските субекти гарантират съответствието на храните с нормативните изисквания и контролират спазването им на всички етапи. Защитата на здравето и интересите на потребителите е и основна цел на Закона за храните (чл. 2). Макар тези разпоредби да не предоставят данъчен имунитет, те категорично подчертават обществената необходимост да се съхрани финансовият ресурс на предприятията за безопасно и устойчиво производство.</p>
<p style="text-align: justify;">Във връзка с гореизложеното и водени от стремежа за предвидима и справедлива бизнес среда, ние – националнопредставителните браншови организации на производителите и преработвателите на храни и напитки в България, се обръщаме към Вас с апел:</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Да подкрепите изменението на § 51 от ЗИД на ЗКПО с цел изключване на хранително-вкусовата промишленост от обхвата на предвидените извънредни данъчни мерки, чрез отпадане на т. 6 от предложението.</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,</strong></p>
<p style="text-align: justify;"><strong>УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Данъкът върху свръхпечалбата е извънреден инструмент, създаден за сектори с доказани пазарни изкривявания и необосновано високи приходи. Българската хранително-вкусова индустрия не отговаря на нито един от тези критерии. Включването ѝ в обхвата на § 51 от ЗИД на <a href="https://old.mh.government.bg/bg/profil-na-kupuvacha/ramkovi-sporazumeniya-copsz/" target="_blank" rel="noopener">ЗКПО</a> е икономически необосновано, поставя сектора в неравностойно положение и крие преки рискове, както за оцеляването на родните производители, така и за ценовата стабилност и покупателната способност на българските граждани.</p>
<p style="text-align: justify;">Разчитаме на Вашата държавническа отговорност и политическа воля да се съобразите с изложените правни, икономически и конституционни аргументи, като редактирате § 51 от ЗИД на ЗКПО и изключите хранително-вкусовата индустрия от обхвата на извънредните данъчни мерки.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>С уважение,</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Асоциация на месопреработвателите в България</p>
<p style="text-align: justify;">Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България</p>
<p style="text-align: justify;">Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите</p>
<p style="text-align: justify;">Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България</p>
<p style="text-align: justify;">Сдружение „Храни и напитки България“</p>
<p style="text-align: justify;">Съюз на пивоварите в България</p>
<p style="text-align: justify;">Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци</p>
<p style="text-align: justify;">Съюз на производителите на захар и захарни продукти</p>
<p style="text-align: justify;">Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България</p>
<p style="text-align: justify;">Съюз на птицевъдите в България</p>
<p style="text-align: justify;">Асоциация на свиневъдите в България</p>
<p style="text-align: justify;">Асоциация на индустриалното свиневъдство в България</p>
<p style="text-align: justify;">Съюз на българските мелничари</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>95 компании представят бъдещето на месопреработването на МЕСОМАНИЯ 2026</title>
		<link>https://amb-bg.com/mesomania-2026/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 10 Nov 2026 12:10:41 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30021</guid>

					<description><![CDATA[От традиционните български деликатеси до роботизираното производство и изкуствения интелект – 33-тото издание на изложението ще събере вкусовете, иновациите и водещите компании в месопреработвателния бранш От 11 до 14 ноември Интер Експо Център – София ще бъде домакин на МЕСОМАНИЯ 2026 – най-голямото специализирано изложение за месопреработвателната индустрия в България. На над 2000 кв. м [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;">От традиционните български деликатеси до роботизираното производство и изкуствения интелект – 33-тото издание на изложението ще събере вкусовете, иновациите и водещите компании в месопреработвателния бранш</p>
<p style="text-align: justify;">От <strong>11 до 14 ноември Интер Експо Център – София</strong> ще бъде домакин на <strong>МЕСОМАНИЯ 2026</strong> – най-голямото специализирано изложение за месопреработвателната индустрия в България.</p>
<p style="text-align: justify;">На над 2000 кв. м изложбена площ в зали 1 и 2 общо 95 компании ще представят богатството на българските месни продукти, нови вкусове, модерно производствено оборудване и иновативни технологии, които променят бъдещето на сектора. Организатор на 33-тото издание е <span class="colored">Асоциацията на месопреработвателите</span> в България (АМБ) с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд &#8222;Земеделие&#8220;.</p>
<p style="text-align: justify;">Посетителите ще имат възможност да се срещнат с най-добрите родни производители, да открият нови продукти и деликатеси и да се запознаят отблизо с технологиите зад съвременното месопреработвателно производство.</p>
<p style="text-align: justify;">&#8222;За българските производители традицията не е просто наследство, а основа за развитие на модерно производство, което отговаря на най-високите изисквания за качество, безопасност и проследимост. Нашата цел е да покажем как съчетаваме съхраненото майсторство с новите технологии, без компромис с вкуса и качеството&#8220;, каза Атанас Урджанов, председател на Управителния съвет на <span class="colored">Асоциацията на месопреработвателите</span> в България.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>От любимите български вкусове до новите кулинарни тенденции</strong></p>
<p style="text-align: justify;">И тази година МЕСОМАНИЯ ще предложи на посетителите възможност да се срещнат отблизо с производителите на едни от най-предпочитаните месни продукти на българския пазар, да открият нови вкусове и да се запознаят с богатото разнообразие от традиционни и съвременни специалитети. Сред акцентите ще бъдат колбаси, сурово-сушени деликатеси, месни специалитети и нови продуктови серии, съчетаващи традиционни рецепти, съвременни производствени методи и високи стандарти за качество и безопасност.</p>
<p style="text-align: justify;">Интересът към тазгодишното издание, чиито изложбени площи бяха почти изцяло запълнени още през юли, ни радва и утвъждава МЕСОМАНИЯ като водещо професионално събитие за сектора. &#8222;В условията на растящи производствени разходи, високи цени на енергията и логистични предизвикателства българските месопреработвателни предприятия продължават да инвестират в модернизация, качество и да повишават конкурентоспособността си, и очно това искаме посетителите да видят на изложението тази година&#8220;, коментира Атанас Урджанов.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Технологиите, които променят производството на храни</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Освен богатото разнообразие от готови продукти, МЕСОМАНИЯ 2026 ще покаже и технологичната страна на съвременната месопреработвателна индустрия. Посетителите ще могат да се запознаят с високотехнологични машини и производствени съоръжения, автоматизирани и роботизирани системи, решения за обработка и съхранение на месо, модерни опаковъчни линии, технологии за етикетиране и маркиране, както и специализирани решения за производствената среда.</p>
<p style="text-align: justify;">Ще бъдат представени иновативни решения за опаковане, съобразени с новите европейски регулаторни изисквания за устойчивост, намаляване на отпадъците от опаковки и повишаване на възможностите за рециклиране. Те ще дадат на производителите практически насоки за адаптиране към променящата се нормативна рамка, без да губят от качеството, безопасността и срока на годност на продуктите.</p>
<p style="text-align: justify;">Нарастващата роля на изкуствения интелект в месната индустрия също ще присъства на изложението с широка палитра от възможности – от автоматизиран контрол на качеството и безопасността на храните до оптимизиране на производствените процеси и ресурсите. Тези иновации проправят пътя към по-ефективно и устойчиво производство, допълваъки натрупаните традиции и професионалния опит.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>Пет изложения, стотици марки и хиляди възможности на едно място</strong></p>
<p style="text-align: justify;">&#8222;Месомания 2026&#8220; ще се проведе паралелно с още четири специализирани изложения – &#8222;Интерфуд &amp; Дринк&#8220;, &#8222;Пътят на млякото&#8220;, &#8222;Булпек&#8220; и Wine &amp; Spirits Show. Заедно те ще превърнат Интер Експо Център в мащабна среща на хранително-вкусовата индустрия, обединяваща над 520 изложители от 21 държави и повече от 900 бранда в петте изложбени зали. Очакваме събитието да надхвърли мащаба си от миналата година, когато през залите на ИЕЦ преминаха над 23 000 посетители и специалисти.</p>
<p><img decoding="async" class="alignnone wp-image-30022 size-full" src="https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/mesomania-2026.jpg" alt="" width="862" height="447" srcset="https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/mesomania-2026.jpg 862w, https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/11/mesomania-2026-480x249.jpg 480w" sizes="(min-width: 0px) and (max-width: 480px) 480px, (min-width: 481px) 862px, 100vw" /></p>
<p style="text-align: justify;"><a href="https://agrozona.bg/95-kompanii-predstavyat-badeshteto-na-mesoprerabotvaneto-na-mesomaniya-2026/" target="_blank" rel="noopener">Агрозона</a></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Излезе бр. 6/2026 на Бюлетин за месото</title>
		<link>https://amb-bg.com/30002-2/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 26 Oct 2026 09:55:08 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=30002</guid>

					<description><![CDATA[Новият брой на бюлетина „Бъдещето на МЕСОТО“ – октомври 2026 г. е тук! Асоциацията на месопреработвателите в България представя новия брой на своя бюлетин, посветен на актуалните решения, технологии и иновации в месопреработвателната промишленост. Какво ще откриете в броя? Иновации в производството – съвременни машини и автоматизирани решения за по-висока производителност и ефективност. Технологии за [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p data-pm-slice="1 1 []"><strong><img loading="lazy" decoding="async" class="size-medium wp-image-30005 alignleft" src="https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/10/2026-10-26-114443-190x300.png" alt="" width="190" height="300" />Новият брой на бюлетина „Бъдещето на МЕСОТО“ – октомври 2026 г. е тук!</strong></p>
<p>Асоциацията на месопреработвателите в България представя новия брой на своя бюлетин, посветен на актуалните решения, технологии и иновации в месопреработвателната промишленост.</p>
<p><strong>Какво ще откриете в броя?</strong></p>
<ul>
<li><strong>Иновации в производството</strong> – съвременни машини и автоматизирани решения за по-висока производителност и ефективност.</li>
<li><strong>Технологии за опаковане</strong> – нови възможности за бързо, надеждно и безопасно пакетиране на месни продукти.</li>
<li><strong>Качество и безопасност</strong> – решения за контрол на производствените процеси и съхраняване на качеството на готовата продукция.</li>
<li><strong>Оборудване и специализирани решения</strong> – технологии за производство на сурово-сушени колбаси, иновативни системи за маркиране и енергийно ефективни решения за предприятията.</li>
<li><strong>Продукти и съставки</strong> – суровини и функционални съставки за разработване на качествени месни продукти.</li>
</ul>
<p>Новият брой представя възможности за модернизация на производството, оптимизиране на процесите и внедряване на иновативни решения в месопреработвателния сектор.</p>
<p>Разгледайте бюлетина и се запознайте с предложенията на компаниите, които предлагат технологии и оборудване за месопреработвателната промишленост!</p>
<p><strong><a href="https://amb-bg.com/wp-content/uploads/2026/10/месото-10-26-защитен.pdf" target="_blank" rel="noopener">ИЗТЕГЛЕТЕ БРОЯ ОТТУК</a></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Високите цени на електроенергията и горивата са най-сериозният проблем пред месопреработвателите</title>
		<link>https://amb-bg.com/2026-10-19/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Marie-amb]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 19 Oct 2026 13:43:07 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[актуални новини]]></category>
		<category><![CDATA[медиите за нас]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://amb-bg.com/?p=29992</guid>

					<description><![CDATA[Високите цени на електроенергията и горивата са основното притеснение за месопреработвателите, каза Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Той е гост на традиционния празник на Еленския бут. Според Урджанов инфлацията и високите производствени разходи оказват по-съществено влияние върху сектора, отколкото самото въвеждане на еврото. Урджанов каза, че цената на свинското месо засега [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Високите цени на електроенергията и горивата са основното притеснение за месопреработвателите, каза Атанас Урджанов, председател на <span class="colored">Асоциацията на месопреработвателите</span> в България. Той е гост на традиционния празник на Еленския бут. Според Урджанов инфлацията и високите производствени разходи оказват по-съществено влияние върху сектора, отколкото самото въвеждане на еврото.</p>
<p>Урджанов каза, че цената на свинското месо засега остава сравнително стабилна, което позволява на производителите да запазват конкурентни цени на пазара. При говеждото месо обаче ситуацията е по-трудна заради недостатъчното местно производство и необходимостта от внос от други европейски държави.</p>
<p>Атанас Урджанов цитира данни, според които около 40 процента от свинското месо, използвано от преработвателите, е българско, а останалите 60 процента са от европейския пазар. При говеждото съотношението е значително по-неблагоприятно – приблизително 20 процента е българско производство, а 80 процента е внос.</p>
<p>Сред основните проблеми за предприятията Урджанов открои и цените на електроенергията и даде пример с цена от 340 евро за мегаватчас в пиковите часове, като отбеляза, че подобни стойности създават сериозно напрежение за производителите.</p>
<p>Браншът очаква подкрепа от държавата заради високите енергийни разходи. Обсъжда се механизъм за подпомагане, при който средствата ще се задържат във фонд за период от 10 месеца, но това поражда опасения дали помощта ще достигне навреме до предприятията, каза председателят. Допълнителен натиск върху бизнеса оказва и поскъпването на горивата, каза още Урджанов.</p>
<p>В България работят над 400 компании в месопреработвателния сектор, като преобладават малките и средните предприятия. Според Урджанов по-голямото обединение между производителите е необходимо, за да могат те да изпълняват по-мащабни поръчки и да отговарят на потребителското търсене.</p>
<p>По думите на председателя страната трябва да се възползва от туристическия поток, като предлага качествени местни продукти както на българските потребители, така и на чуждестранните посетители. Данните показват, че 12 милиона туристи трябва да бъдат нахранени с качествена българска храна, затова е нужно по-активно популяризиране на традиционните продукти и подкрепа на местните производители, допълни Урджанов.</p>
<p>Браншовата асоциация не очаква фалити, посочи Атанас Урджанов и подчерта, че месопреработвателите, за сега, не планират увеличение на цените на продукцията си за потребителите.</p>
<p><strong><a href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/1226918-visokite-tseni-na-elektroenergiyata-i-gorivata-sa-osnovnoto-pritesnenie-kaza-pr" target="_blank" rel="noopener">БТА</a></strong></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
