Актуално
Начало | Актуално
Европа трябва да търси общи решения за веригите за доставки, интервю на Атанас Урджанов, Председател на УС за Мениджър Нюз 14.04.2020

 

Измина един месец от началото на извънредното положение в България. През това време почти не остана бизнес сектор, който да не е засегнат от въведените рестриктивни мерки у нас. Туристическият и ресторантьорският бранш вече търпят загуби, и то не само материални - те губят и част от персонала си в усилия да спасят бизнеса. От затварянето на хотелите и ресторантите обаче страдат и месопреработвателите, които губят един от най-големите си пазари - т.нар. ХоРеКа сектор. Проблем се оказва не само липсата на клиенти в заведенията, но и доставките на месо от чужбина, а оказва се, произведеното свинско месо в страната е близо три пъти по-малко от това, което консумират българите, затова разликата се компенсира с внос от чужбина. „У нас няма дефицит на месо и месни продукти, затова не може да има спекула в цените", категоричен е председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. На фона на коронавирусната криза, обаче, остава отворен въпроса дали в близките месеци цените на месото у нас ще се повишат. 

- Западни лидери и независими експерти все повече препоръчват да се увеличи местния запас от храни, защото няма яснота докога ще издържи системата на „зелените коридори" в ситуацията на пандемия. Има ли риск от продоволствена криза за България в следващите месеци? 

В извънредно положение не могат да се правят точни прогнози. Локдаунът в цяла Европа накъсва всички бизнес процеси, независимо че веригата за доставки на суровини за хранително-вкусовата промишленост работи. Много ясно искам да подчертая, че всяко национално блокиране по тази верига води до нарушаване на установените бизнес процеси. Към днешна дата препятствията, които срещат доставките, са твърде много за една обединена Европа и в бъдеще трябва да се взимат единни общоевропейски решения. Общи условия за локдаун във всички държави, свободни магистрални „зелени коридори" за стоките във всички държави, некарантиниране на шофьорите на тежкотоварните автомобили във всички държави са сред най-сериозните въпроси, по които занапред трябва да има общоевропейско решение, т.е. наднационално решение. А в национален план не смятам, че има риск от продоволствена криза в България в следващите месеци. 

- Браншът беше тежко засегнат от свинската чума миналата година с последствия и забрани за отглеждане до средата на тази година на много места. Как ще се отрази това на снабдяването? Ще има ли достатъчно месо на трапезата на българите? 

Ние, българските месопреработватели, винаги сме апелирали към възприемане на вътрешни икономически политики за насърчаване на родното месопроизводство, за подкрепа на местните производители, мерки за административното облекчаване на всички процеси. Разбира се, че всички бихме искали произвежданите в страната ни колбаси да бъдат изцяло от български суровини. Имаме природни условия, другото е организация и отдаденост на професията. Както на държавно, така и на бизнес ниво. Надяваме се и настоящата сложна обстановка да създаде допълнително условия за стимулиране на развитието на родното производство на суровини за месопреработката в страната ни. Дотогава ще продължаваме да разчитаме основно на вносни суровини. 

- Каква част от месото, което консумираме е местно производство и каква - внос от чужбина? 

Не бихме могли да се ангажираме с устойчиви количествени данни за производството и преработката на месо в страната. Пазарът е динамичен, търсенето и предлагането са променливи величини, в много случаи дори са сезонни, така конкуренцията е значителна. По данни на агростатистиката за 2018 г., защото още не разполагаме с прецизните данни за 2019 г., произведеното свинско месо в страната е 82 316.5 тона, а вътрешното потребление е 221 077.8 тона. Разликата се компенсира от внос 146 263.3 тона. Що се отнася до говеждото месо, трябва да отбележа, че през последните години доста добре се развива месодайното говедовъдство в страната. Голяма част от добитото говеждо месо обаче у нас се предлага за прясна консумация, а за месопреработката недостигът от около 50% е от доставки от други държави-членки на ЕС. 

- Наблюдава ли се спекула в цените на стоките на месото и месните продукти? 

Спекулата се появява там, където има дефицит. У нас няма дефицит на месо и месни продукти. Затова спекула няма и не може да има. Причина за спекула могат да станат необмислени или ненавременни опити за държавни регулации на пазара. Мисля, че засега държавата се опазва от грубо навлизане на пазара с опити за регулации. 

- Очаква ли се повишаване на цените на месото и месните продукти, с колко и кога - преди или след края на извънредното положение? 

Не искам да се ангажирам със сигурни прогнози в настоящата ситуация. Не се знае доколко ще се задълбочи кризата и какви мерки ще вземат европейските институции. 

- Има ли опасност от фалити в бранша? 

Браншът оперира в нови икономически условия, които изискват нови подходи при управлението на бизнес процесите. Ако се придържаме към стандартно установените правила, няма да успеем да работим пълноценно. Приемаме рискове по отношение на доставките и по сроковете за плащане на всички нива, изпитваме с пълна сила всички негативни ефекти от актуалните социално-икономически процеси. Погрешно е да се смята, че сме слабо засегнати от пандемията. Разпокъсаността на всички бизнес процеси, нарастването на безработицата в страната, намаляването на потреблението, неминуемо ще доведе до свиване на пазара. Секторът загуби и един от най-големите си пазари - т.нар. ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафенета), за които никой не огласява оптимистични прогнози. В тази обстановка ние продължаваме да търсим варианти да оптимизираме бизнес процесите си, да споделяме риска с доставчици и с клиенти, за да продължаваме да предлагаме висококачествени продукти на конкурентни цени, да плащаме кредитите си и да запазим служителите си. 

- Пет големи месопреработвателни компании (Bella Bulgaria AD, Ken AD, Mesokombinat Lovech (Boni Holding), Delikates 2 Ltd и Karol Fernandez Meat) държат около 38% от пазара. Как се справят те в условията на извънредно положение? 

Хранителната индустрия винаги е обект на строги регулации и оперира при изключително скъпи мерки за безопасност на продукцията. Внедрени са системи за проследяемост на процесите и строго се следят всички критични точки. Всички въведохме редица нови защити две седмици преди въвеждането на извънредното положение. Всички членове на нашата асоциация гарантираме, че персоналът ни спазва всички необходими мерки, като се придържа към официалните насоки от съответните компетентни органи, за да защити себе си и потребителите ни по най-добрия начин. Осигурени са необходимите лични средства за защита на всички служители и работници, (маски, ръкавици, предпазни шлемове и т.н.), средства за дезинфекция на работните помещения, местата за отдих, транспортните средства, правят се регулярни дезинфекции в скъсени времеви диапазони. Въведен е и допълнителен медицински контрол на входа на всяко производствено  предприятие и скрийнинг на здравословното състояние на служителите и работниците. Ежеседмично се следи динамиката на болничните. Работните процеси са организирани така, че да минимизират риска от разпространение на заболяването. Тези допълнителни превантивни мерки доведоха до увеличаване на разходите за компаниите. Ние съзнаваме обаче отговорността си към потребителите и обществото и не можем да поставяме печалбата на първо място.

Какво е мнението Ви относно приетото вече постановление българските преработвателни предприятия да бъдат задължени да изкупят цялата суровина, произведена от българските фермери? 

Ние подкрепяме всяка политика, насочена към повишаване на родното месопроизводство, защото то е крайно недостатъчно да отговори на нуждите на българската месопреработвателна промишленост.

Какви мерки според Вас ще са адекватни за подпомагане на дейността на предприятията в този тежък момент? 

Полезни ще са мерки, които облекчават административните изисквания към дейността на българския производствен бизнес като осигуряването на нисколихвено дългосрочно кредитиране, съкращаването на периода за възстановяването на ДДС. Друга полезна мярка е намаляването на корпоративния данък, намаляването на ДДС ставката за всички храни, както е в много други европейски държави. Това ще означава растеж. 

С Атанас Урджанов разговаря Анелия Тодорова, Мениджър Нюз