Това коментира Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, за Агри.БГ. Той постави темата и в края на заседанието на Националния съвет по храните, който се проведе на 25 ноември в МЗХ.

„Специално при нас в местодобива и месопреработката има цени, които са вдигнати двойно. Например за преглед на прасета увеличението е двойно – от 2 лв. на 4 лв. Това е за всяко животно. Отделно, изследване за трихинела, което е задължително – от 50 ст. на 1 лв. Ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на живо животно също е поскъпнало. Всичко, като се натрупа, скача по две“, съобщи Диляна Попова, изпълнителен директор на месопреработвателната асоциация. 

Досега действащата тарифа е съобразена с тарифата, която е регламентирана с Европейския регламент за официален контрол. „По новата тарифа, която вече е публикувана в Държавен вестник на 14 ноември, имаме увеличение, включително и на таксите, които са по европейския регламент. Кое налага това увеличение?“, недоумява д-р Попова. Още през август миналата година от асоциацията са представили своето становище, но нищо не е взето предвид, стана ясно от думите ѝ. 

Не са водени никакви разговори, остава неясно защо се предлагат промените, няма и обосновка за тях.

„Точно сега, преди влизането на еврото в обращение, ние трябва да плащаме по-високи такси. Всичко това неминуемо ще рефлектира върху потребителите“, категорична е д-р Попова. 

Таксите неизбежно ще се калкулират в цената на крайната продукция, смятат от бранша. 

По време на Съвета по храните е станало ясно, че от БАБХ са предложили новите тарифи на бъдат отложени с поне пет месеца и текстът да се прецизира, но днес не получихме отговор дали има обратна връзка.

„Ние спазваме законите, така че ще трябва да платим тези такси, ако няма промяна. Но се надяваме до края на месеца да има развитие и изменение на това постановление“, каза още изпълнителният директор на АМБ. 

Още при публикуването на документа в Държавен вестник, 13 браншови организации излязоха с обща декларация срещу промените в тарифата за таксите, събирани от Агенцията по храните.

agri.bg

Държавата удря бизнеса с драстично по-високи такси за производители, преработватели и търговци на храни. Защо Агенцията по храните реши да повиши в пъти цените на административните си дейности към бизнеса и колко ще струва това на потребителите?

„При нас тези такси не са еднократни. Таксите са ежедневни в кланиците и в транжорните се извършва също ежедневен контрол“, коментира пред БНР Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите:

„Проблемът, който възникна е, че има европейски регламент, който определя таксите за официален контрол в кланиците и в транжорните. В момента действащата тарифа, която между другото е от 2017 година тарифа и не е променяна, в тази тарифа таксите са толкова, колкото са определени по регламента за официален контрол, но за съжаление, в новата тарифа се предвижда увеличение и ще ви дам пример – при клане на едри преживни животни таксата за едно животно сега е 10 лева, предвижда се по новата тарифа, да стане около 11 лева, при прасетата обаче от 2 лева се предвижда таксата да стане около 4 лева, което е почти два пъти и проблемът не е в това, че таксите се увеличават. Проблемът е, че според нас е нарушен принципът на прозрачност, защото ние нямаме информация кое налага икономическата обосновка за това увеличение на таксите“.

В интервю за предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“ изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите обясни:

„Освен че в кланиците се събират такси за извършване на месопреглед, защото в кланиците има постоянен ветеринарен контрол и колегите ветеринарни лекари, които извършват месопреглед, могат да гарантират безопасност на месото, освен това, за да дойде животното от фермата до кланицата, също се извършва клиничен преглед от ветеринарен специалист, за което се заплаща такса и отделно се издава документ – ветеринарно медицинско свидетелство, с което живите животни се предвиждат до кланицата и докато сега за придвижването на едно прасе се плащаше такса от 25 стотинки, сега таксата скача на 60 стотинки, което ако сметнем милион и сто прасета по 25 стотинки сега са 27 500 лева, а при двойното увеличение ще станат около 64 900 лева, които ще се плащат за придвижване на животни“.

Цялото интервю с Диляна Попова можете да чуете от звуковия файл.

Вижте още по темата:

• Кремена Стоева: Българската агенция по безопасност на храните чува бизнеса
• Земеделци готови да съдят БАБХ, ако не им обясни методологията за определяне на таксите
• Мариана Кукушева: Цената на храните ще продължава да расте
• Мариана Кукушева: Ръстът на цените на храните ще продължи

►Какви са предвидените увеличения?

Новата тарифа на БАБХ предвижда драстично увеличение на таксите за официален контрол по цялата верига. Диляна Попова даде конкретни примери от месопреработвателния сектор:

• Таксата за предкланичен преглед на прасе над 25 кг скача двойно – от 2 лв. на 4 лв.
• Таксата за издаване на ветеринарно свидетелство за живи животни (говеда и свине), която досега е била съответно 60 ст. и 25 ст., се променя на еднократна такса от 10 лв. за документа плюс по 1 лв. за всяко отделно животно.

Подобни увеличения засягат цялата хранителна верига. Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите посочи, че при износ на камион с разплодни яйца за Румъния ветеринарната такса ще се изравни със стойността на самия транспорт.

►Кой ще плати сметката?

Според производителите пазарът е този, който определя цените, а не техните разходи. В условията на общ европейски пазар българският бизнес не може да си позволи да прехвърли тези увеличения върху крайните цени, защото ще стане неконкурентоспособен. „Пазарът не го интересува какви са нашите разходи, не го интересува каква е цената на енергията в България, не го интересува какви са таксите, не го интересува какви са данъците“, заяви Ивайло Гълъбов. Той допълни, че пазарът на яйца, например, се влияе много повече от Германия с нейните 40 милиона кокошки, отколкото от България с 4 милиона.

Това означава, че разходът ще бъде поет основно от производителите, което ще намали тяхната печалба и ще застраши дейността им. Въпреки това, представителите на бизнеса предупредиха, че този натиск неминуемо ще се отрази и върху крайния потребител.

►Липса на диалог и недофинансиране

Представителите на бизнеса са категорични, че новата тарифа е подготвена без диалог и без ясна икономическа обосновка защо увеличенията са толкова големи.

Основният проблем, според тях, е начинът на финансиране на БАБХ. Дейностите на агенцията са недофинансирани, но решението не е в събирането на все по-високи такси от бизнеса, които отиват в държавния бюджет, а не целево за дейността на агенцията. „Начинът за финансиране на дейностите на агенцията не е събиране на такси. Агенцията е второстепенен разпределител на средства“, заяви Гълъбов.

Целия разговор гледайте във видеото. 

Месопреработвателите отбелязват 15 процента ръст на изложителите в сравнение с предходната година

Като съорганизатор на международните специализирани хранителни изложения, Асоциацията на месопреработвателите винаги заема централно място по време на форума. За проблемите и предизвикателствата, за новостите в сектора говори председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов.

При свинското месо 40% е българско, при говеждото едва 20%“Основният проблем пред нашия сектор, е че продължаваме да имаме липса на българска суровина за нуждите на месопреработвателните предприятия, която никога не ни е достигала. Опитваме се по всякакъв начин да работим с българска суровина“, сподели пред представители на медиите Атанас Урджанов.

Според него основната причина е недостигът на животни у нас. Доказателство за това е, че към момента например само около 40% от свинското месо за преработка е българско, като останалите около 60% идват от европейския пазар. При говеждото месо съотношението между българска и европейска суровина е още по голямо, защото едва 20% е българската суровина, докато вносът възлиза на близо 80%.

„На нас ни трябва една централизирана голяма кланица със транжорна към нея, тъй като българските месопреработватели купуваме основно сечения- бут, врат, плешка или гърди, и много малък е броят на преработвателните фирми, които купуват цели животни“, добави още той.

Урджанов припомни, че месопреработвателите към момента получават подпомагане само по старата мярка 4.2, която сега ще се промени на Г2, като изрази надежда и благодарение на добрата комуникация с институциите през тази година още предприятия от бранша да могат да получат подпомагане по нея.

Данъчните готвят нова административна тесла

Сред проблемите пред сектора е намерението на данъчните да задължат преработвателите да поставят софтуер и GPS в камионите.

„Нашата организация е сред 14-те организации, които изпратихме писмо по този повод до институциите, защото на нас това ще ни е трудно да го направим, защото ние ползваме наемни автомобили, и няма как например на полски камион да му кажем, че на нашата граница трябва да сложи български GPS. Такава мярка за нас е неумесна, защото така или иначе декларираме пред данъчните всеки един камион със суровина, който идва от Европа“, сподели по темата Атанас Урджанов.

Освен това според него подобна мярка ще затрудни бизнеса, и ще доведе до допълнителна административна тежест свързана с допълнителен персонал, който да се занимава с това.

Според него пазара на месни продукти у нас остава нормален, без сериозни сътресения. Що се отнася до потребителските вкусове, се забелязва добре изразена сезонност..

„Например в студените месеци както знаете, българският потребител на месни продукти залага основно на сурово сушени продукти, докато през лятото търсенето на малотрайни продукти е по-голямо, като наденица или кренвирш. Освен това като застудее ние си обичаме сланинката, а свинското месо присъства традиционно на трапезата ни. За радост има достатъчно българско свинско месо по магазините, няма и повишение на цените и всичко е в нормите“, коментира Урджанов.

Опростяване на режима при внос на работна ръка от чужбинаПо отношение на кадрите, месопреработвателният бранш не се различава според него от останалите браншове. И ако по отношение на тези от средно ниво като технолози се справят, но при ниското ниво кадри се налага внос на работна ръка от чужбина.

„В тази насока бихме искали да има едно опростяване на режима и да може например когато внасяме работна ръка от Непал или Узбекистан, процедурата да е по-проста за да могат да идват при нас по-бързо, защото те ни трябват през сезона:, заяви още той.

Тазгодишното изложение Месомания, което е част от специализираните хранителни изложения е 32-то за Асоциацията на месопреработвателите в България, и в него участие вземат близо 90 фирми, като в сравнение с миналата година се наблюдава 15% увеличение на изложителите.

Четиринадесет браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изразиха остро недоволство срещу планираните промени в Закона за държавния бюджет за 2026 година. В официално становище, изпратено до Министерския съвет, Министерството на финансите и ресорните парламентарни комисии, бизнесът настоява за отпадане на Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби.

Спорният текст предвижда въвеждането на задължителни проследяващи устройства за всички транспортни средства, превозващи стоки с висок фискален риск. Според представителите на индустрията, това изискване ще доведе до сериозни затруднения в логистиката и неизбежен скок на цените за крайните потребители.

Риск от отказ на чуждестранни превозвачиЦветан Илиев, заместник-председател на Асоциацията на месопреработвателите, обясни, че стоките с висок фискален риск – като месо, захар, какао, плодове и зеленчуци – се внасят основно от държави от Европейския съюз. Към момента тези доставки подлежат на строг контрол и предварително деклариране пред Националната агенция за приходите (НАП).

„Сега това, което се допълва, е, че всяко едно транспортно средство трябва да бъде снабдено с такова устройство, което НАП да може да следи в реално време“, заяви Цветан Илиев, цитиран от БНР.

Според него изискването е неизпълнимо за чуждестранните фирми, които извършват превозите.

„Мисля, че е доста лесно за схващане, че по-голямата част от превозните средства, с които се осъществява движението от Европейския съюз до България, не са български. Ние по никакъв начин като оператори не сме в състояние да влияем върху чуждите превозвачи. Ако налагаме на превозвачите задължително да имат такъв софтуер, те много лесно ще се лишат от нас като дестинация, а пък ние много лесно ще се лишим от стоки, които да продаваме“, допълни Илиев.

Удар върху цените на плодовете и зеленчуцитеПредседателят на Съюза на градинарите Мариана Милтенова също изрази силни притеснения относно новите регулации. Тя подчерта, че секторът вече изпитва затруднения от включването на плодовете и зеленчуците в списъка на рисковите стоки.

„Българските плодове и зеленчуци нямат място в този списък. Ние също имаме притеснение“, коментира Мариана Милтенова, цитирана от БНР.

Милтенова предупреди, че новите изисквания ще наложат допълнителни инвестиции, които ще се отразят директно върху джоба на потребителите.

„Това са наистина изключително много допълнително инвестирани средства. Тъй като транспортът на плодове и зеленчуци също изисква включването на такъв софтуер, това ще се отрази и на нашите производители и на нашите стоки. Няма друг начин, освен допълнително вкараните разходи да не бъдат отразени в цената“, категорична бе Милтенова.

„Тази година изложителите на „Месомания“ са повече с около 15%. Имаме нови фирми, с нас са и малки компании, които имат интегрирано производство – отглеждат животни, имат кланици и имат месопреработвателни предприятия. Някои от тях за първи път успяха да се включат в нашето изложение благодарение на държавната помощ, която асоциацията осигури чрез Министерството на земеделието и храните, иначе те като малки фирми нямат възможност да си позволят разходите по едно изложение“, коментира специално пред Агри.БГ Диляна Попова, изпълнителен директор на АМБ.

Настоящето издание на изложението обединява 90 фирми в единната платформа, като около 30 от тях са месопреработватели, уточни Попова.

В рамките на международното изложение се провеждат и Дни на българското месо – инициатива, насочена както към професионалистите в бранша, така и към посетителите.

„По време на Дни на българското месо ще имаме специализирана презентация, в която професионални транжори ще демонстрират пред учениците от професионалните гимназии по хранителни технологии транжиране на месодайно говеждо месо, на свинско месо, и на агнешко месо“, каза още изпълнителният директор на АМБ.

По време на презентацията специалистите ще имат възможност да сравнят и качествата на две породи прасета, едната от които е „Черен ангел“ – новата българска порода.
„Месомания“ е част от хранителните изложения, които се провеждат в столицата от 12 до 15 ноември 2025 г. „Пътят на млякото“, „Булпек“, „Интерфуд & Дринк“.

agri.bg

 * Диляна Попова: Българските храни да се рекламират заедно с туризма

 Атанас Урджанов е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, а д-р Диляна Попова е неин изпълнителен директор. Как държавата може да подпомогне  бранша, коментираха те след форума на „Стандарт“. 

– Как се справя месопреработвателният бранш с високите изисквания на потребителите и с голямата конкуренция от страна на европейските предприятия?

– Атанас Урджанов: За съжаление, за преработвателите има само една мярка за подпомагане от ЕС – 4.2, която е за инвестиции в предприятията. Никога не сме имали друга мярка. И в новия програмен период отново е само една интервенция. След приемане на България в ЕС нашите предприятия трябваше да се преоборудват, за да отговорят на високите изисквания и можем съвсем отговорно да кажем, че сме по-добри от европейските предприятия. Мярка 4.2 не  е достатъчна, а изискванията непрекъснато се увеличават.

– Диляна Попова:  Нашите фирми мислят за устойчиво развитие, за енергия и т.н. и е необходимо да имаме предвиденото. Ако бъдат подпомогнати , това би улеснило процеса.

– А.У. Предприятията правят инвестиции със собствени средства. За съжаление нямаме чужди инвестиции. А тъй като по-голяма част от нашите фирми са малки и средни, трудно се справят с инвестициите.

– Д.П. Държавата може да съдейства като се намерят механизми за промотиране на нашите български месни продукти. Ние имаме много добри месни продукти, но за съжаление никой не ги познава извън България. За да станат разпознаваеми, трябва да се промотират зад граница.

– А.У. „Месомания“ е събитие, на което се представят нашите продукти. Тази година  имаше много силно присъствие и благодарение на държавна помощ от МЗХ и ДФЗ участваха много малки и средни месопреработватели.   Преди няколко години се опитахме да представим наши деликатеси в чужбина по време на  „Зелената седмица“ в Берлин, но беше еднократно, а в международни изложения могат да си позволят участие само горемите компании .

– Д.П. Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия подпомага участието на фирми в изложения в чужбина, но това не е достатъчно. Например от нашия бранш биха могли да участват 1-2 фирми на общ щанд. Може би преработвателите трябва  заедно с туризма освен хубавата ни природа да рекламират и нашите български продукти.

– Как се справя месопреработвателният бранш с липсата на работна ръка, което е проблем за много сектори у нас?

– А.У. Липсата на кадри при нас е критична! Налага се да търсим работници от чужбина . Имаме защитени професии, но само две паралелки – в училища в Плевен и в София подготвят средните кадри за месната индустрия, но те са крайно недостатъчни.

За висшето образование е по-добре, предстои в Университета по хранителни технологии в Пловдив също да има защитени специалности. Но с висше образование ползваме малко кадри, основните са със средно образование, а то закъсва. Държавата трябва да  улесни процедурата за работа на чужди работници у нас. В момента при нас работят узбеки, киргизи, непалци. Искаме по-лесно да наемаме на персонал от други държави.

– Д.П. Ние не чакаме държавата да ни свърши работата. От 2019 г. започнахме да работим с тези професионални гимназии, като идеята ни е да покажем, че тази професия не е непривлекателна. Правим различни събития за учениците, за да ги привлечем на работа след завършване .

– А.У. Каним ги в дните на българското месо по време на „Месомания“. Тази година представихме новия  хибрид „Черен ангел“ и събрахме над 100 деца. Искаме да ги привлечем и да ги задържим при нас. Ние постоянно подобряваме условията на работа, заплащането, социални придобивки. Но трябва в средното образование да има повече профилирани специалности.

– Очаква ли се поскъпване на цените на месото и мезетата преди коледните и новогодишните празници?

– А.У. Не, потребителите могат да бъдат спокойни, нито месото, нито колбасите ще поскъпнат преди празниците. По традиция на тези светли празници българите си хапваме българско месо, както и български колбаси. Пожелавам  всеки да има възможност да има богата трапеза с български храни.

Източник: standartnews.com

ВИЖ ОЩЕ: На форума на „Стандарт“: Агробизнесът с десет искания към властта
„Домейн Бояр Интернешънъл“ EАД

 Domaine Boyar е първата частна компания за производство на вино след настъпването на промените в България през 1989 г. Основана през 1991 г., тя е един от най-големите производители и износители на българско вино. Наред с производствената си дейност, компанията успешно развива бизнеса си с вносни вина и спиртни напитки от световно признати производители. Наградата бе връчена на Анна-Мария Дакева, маркетинг директор, от зам.-министъра на икономиката д-р Давид Сукалински.

„Черноморско злато“ АД 

ВИЖ ОЩЕ: Йордан Чорбаджийски смаза властта: Поставяте бизнеса на колене

Историята на винарната Черноморско злато започва през 1924 г. – в Поморие, когато  предприемчиви българи учредяват първата Лозаро-винарска кооперация “Димят“, а вековният опит в правенето на вино дава самочувствието на поморийските винари да изградят през 1932 г. първата съвременна изба в града.
Днес компанията притежава повече от 700 хектара собствени лозя от най-известните класически винени сортове. При нея всички процеси се извършват ръчно. Наградата на изпълнителния директор Йордан Чорбаджийски връчи зам.-министъра на икономиката д-р Давид Сукалински.

„Вила Ямбол“ ЕАД

Създадена през 1924 г., „Вила Ямбол“ съчетава традициите на миналото с технологиите на бъдещето, за да създаде продукти, превърнали се в символ на българското качество.
Вила Ямбол e сред водещите български производители, които изнасят качествени вина в над 20 страни от целия свят.  Наградата на изпълнителния директор инж. Красимир Аврамов връчи зам.-министъра на икономиката д-р Давид Сукалински.

Пуратос България

Техните закваски са познати по целите Балкани, защото се правят от уникални щамове.
Путарос България реализира единственото по рода си индустриално производство на закваски в региона. Създадена през 1992 г., компанията е член на белгийската Puratos Group, основана през 1919 г. Пуратос е лидер на българския пазар в предлагането на иновативни продукти за хлебопроизводство, сладкарство и шоколатиерство. За последните 4 години във фабриката в Перник са инвестирани над 10 млн.  евро.  От 2024 г. предприятието е изцяло въглеродно неутрално. Наградата на Пуратос Българи връчи Атидже Вели, народен представител от ДПС-Ново начало.

ВИЖ ОЩЕ: С 0% ДДС хлебарите внесли 1,1 млрд. в хазната

„Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД – Троян

„Били сме, сме и ще бъдем насъщният хляб на всяка трапеза“ е мотото на хлебозавод Троян, който води своето началото от далечната 1961 г. В момента е сред най-големите  производители на хляб и хлебни изделия на територията на България. Произвежда над 30 вида хляб, в който влага чисти суровини  само от български  производители, без ГМО.   Наградата на Стаменка Дамянова, директор на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД – Троян връчи Атидже Вели, народен представител от ДПС-Ново начало.

GoodMills България

– ВЕСЕЛА ПЕЕВА- Маркетинг мениджър в СофияМел, част от международната ГудМилГруп

Хармония между традиции, иновации и устойчивост. Това е „София Мел“, чиято история започва през 1986 година, когато мелницата отваря врати като част от индустриалния комплекс на столицата. Тя бързо се утвърждава като водещ производител на брашно в България. Днес „София Мел“ е част  от международната група GoodMills Group. Компанията използва българско зърно, тя е синоним на качество. Наградата на Весела Пеева, маркетинг мениджър в СофияМел, връчи Атидже Вели, народен представител от ДПС-Ново начало.

„Белла България“ АД

Техните продукти се предлагат в над 20 страни на 4 континента. Портфолиото на компанията съдържа над 200 продукта, произвеждани под собствени и частни марки в 12 преработвателни предприятия. Наградата на Атанас Урджанов, директор производство на „Белла България” връчи Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Бони холдинг АД

Те са лидер в производството на свинско месо. Създаден преди 30 години, днес Бони Холдинг АД е сред най-утвърдените производители на месни продукти и колбаси. Наградата на Цветан Илиев, прокурист на Бони холдинг, връчи Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

„Биляна-мес“ ЕООД

„Вкусно, чисто, родно…“.. Това е девизът на  семейната фирма „Биляна-мес“ ЕООД, която се занимава с месодобив и месопреработка. Тя залага на традиционни български рецепти. Произвежданите продукти са без консерванти и оцветители. Наградата на Лефтер Лефтеров, собственик на „Биляна-мес“ ЕООД, връчи Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

„Димитър Маджаров“ ООД

Те дават от своето семейство на нашите семейства. Едва ли има българин, който да не е опитвал продуктите на „Димитър Маджаров“. Вече три десетилетия компанията е символ на качество и автентичен български вкус. Портфолиото включва над 160 млечни и месни продукти. Наградата на Юлия и Димитър Маджарови връчи Славка Бозукова, издател и главен редактор на медия „Стандарт“.

„Лодис инвест“ ООД – Пазарджик

Всеки е чувал за млечните продукти „Лакрима“ и „Фрезко“. Лодис Инвест (Lacrima) е едно от млекопреработвателните предприятия в България с най-много опит и традиции, които могат да бъдат проследени от 1959 г. до днес
Наградата за „Лодис Инвест“ ООД – Пазарджик бе връчена от Славка Бозукова.

ГИМЕЛ АД 

ГИМЕЛ АД прави първите си стъпки през 1995 г., като възстановява рушащите се оранжерии, построени в средата на 60-те години. Днес ГИМЕЛ е безспорен лидер в производството на биологични краставици и домати и основен доставчик на тези продукти в Европа. Компанията има кауза – здравословното хранене. Наградата на Карамфила Дундарова, собственик на ГИМЕЛ връчи Славка Бозукова, издател и главен редактор на медия „Стандарт“.

ЕТ „Милица Лазарова 90“ – Славяново, област Плевен

Още една фамилия влиза в домовете на българите всеки ден вече 30 години. Фамилия Лазарови. Те притежават собствена модерно оборудвана ферма, осигуряваща повече от 50% от суровината за преработка. Продуктите им отговарят на най-високите европейски стандарти за качество.

Славка Бозукова с награда от агробизнеса

Специална награда от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите връчи неговият председател Мариана Кукушева на издателя и главен редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова. Наградата е и от името на целия агробизнес за огромните заслуги на г-жа Бозукова в цялостната дейност на националната кампания „Да! На българската храна“. Двата годишни форума – преди Великден и преди Коледа, които се провеждат вече 18 години, се превърнаха в основна трибуна на земеделците у нас.

Малка народна певица откри форума

Рая Щърбанова, една от малките надежди на специалност народно пеене в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, откри форума на „Стандарт“ „Бранд България – защита на българското земеделие и храни“. Рая учи във 2 В клас и се обучава в класа по народно пеене на народната певица Таня Величкова. На сцената малката звезда изпълни две песни „Овчарят, кавалджията“ и „Ряка тиче“ под съпровода на гъдулка. На гъдулката бе народният музикант Мартин Владимиров.

Това заяви Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите, по време на форума на „Стандарт“ „Бранд България – защита на българското земеделие“.

Той постави и друг проблем пред бранша:

„Липсата на кадри при нас е ужасяваща. Имаме защитени професии, но само две паралелки. Ясно е, че на никого не е приятно да работи на влажно и студено. Но се нуждаем от помощ. За висшето образование е добре, но там ползваме малко кадри. Няма да ви кажа къде пътуват нашите колеги, за да търсят кадри. Като отидат през май да берат рози, няма кой да пълни луканката“, каза още Атанас Урджанов.

И призова: „Яжте български продукти!“.

Източник: standartnews.com