Дискусия за адаптацията, за добавената стойност, за Меркосур и бъдещето на ОСП.

Единия от панелите в програмата на 12-та национална среща на земеделските производители в България бе посветен на бъдещето на селското стопанство и храните и възможните решения за адаптация към новите реалности. Участници в него бяха: Венцислав Върбанов, председател на Българската агрохранителна камара и на АЗПБ, Цветан Илиев от Асоциация на индустриалните свиневъди и на Асоциацията на месопреработвателите в България, Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите в България, Владимир Грънчаров, Асоциация на млекопреработвателите в България и Валери Богдановски, Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България. В дискусията участниците изразиха конструктивни мнения и възможности за решаване на проблемите в агросектора.

Въпрос към Владимир Грънчаров: Как се адаптирате във вашата ферма, как се справяте с трудностите?

– Нашето стопанство работи при затворен цикъл на производство и това ни дава известна устойчивост, интеграцията ни дава защита. Когато обработваме собствената суровина и произвеждаме продукция, ние гарантираме за стабилност и се пазим от рисковете. И нашите клиенти получават качество! Пред нас стои един много важен и тревожен въпрос, а именно – забраната на имитиращите продукти, те играят изключително негативна роля за качествените изделия, които ние и други наши колеги произвеждаме. Статистиката сочи, че 1/3 от предлаганите млечни продукти са „ИМИТИРАЩИ, те са отрова за хората, за децата ни.

Относно устойчивостта стопанството ни е роботизирано, така успяваме да сме по-оптимизирани, разполагаме с роботи за доене, фотоволтаичната ни система ни прави независими, разполагаме и със сондажни системи за филтрация и омекотяване на водата. Затвореният цикъл ни дава сигурност, ние произвеждаме фуражите, суровината и съответно продукти и реализацията им.

Отглеждаме царевица, ечемик и пшеница, фуражите приготвяме при нас във фуражна кухня, закупили сме си фуражораздаващо ремарке. Що се отнася до контрола, следим стриктно всяка партида. Така гарантираме за ХРАНИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА НАШИТЕ СТАДА И ДАЖБАТА, КОЯТО ОСИГУРЯВАМЕ НА ЖИВОТНИТЕ. Отглеждането е изцяло хуманно, роботът за доене ни носи много ползи.

* * *

Цветан Илиев е член на Асоциацията на индустриалните свиневъди. Какво сподели той по темата:

– В нашето дружество колбасарската част на нашата индустрия е най-известна, ние сме най-големият производител на прасета в България – над 30%, паралелно с това произвеждаме и фуража за тях. Вярваме в максимата, че да правиш качествени колбаси трябва да имаш и качествено месо, но когато започнахме бизнеса такова месо в страната нямаше. И се наехме сами да отглеждаме прасетата и да добиваме качествена суровина за колбасарството. Оказа се, че нямаше кой да произвежда качествени фуражи и се наложи да изградим завод за фуражите. Но освен всичко това ни трябваше и качествена ГЕНЕТИКА. Внесохме я от Дания. Така в годините изградихме една по-дълга верига, която се оказа и по-устойчива.

Когато търсиш ефективност в производството, тогава намираш решения за устойчивост. Да се работи в България си има предимства и недостатъци. Проблемът, че сме малка икономика и за съжаление не можем да прилагаме автоматизация, не е за подценяване.

Мнение на Ивайло Гълъбов: Аз не мисля, че сме толкова малка икономика. Но защо ни отбягва все правния модел. И този форум е мястото, където е редно да дискутираме по въпросите. Чуждите продукти се срещат навсякъде по света, така говорим за правна интеграция, а българското кисело мляко по една щастлива случайност е само в Япония.

Неколкократно предлагахме пред правителството да се създаде приоритет на проектите, които интегрират зърнопроизводството с животновъдството. Този е успешният модел в името на един качествен продукт, който да се предлага и на чужди пазари, и да ни носи печалба. От друга страна Меркосур ли е най-голямата заплаха за нас? Без партньорство с тези държави ние не можем да развиваме животновъдство. Да, пшеница и царевица от Меркосур няма да получим, проблемът е в това, че не сме предвидили как да противодействаме и да се отличаваме с високите стандарти (екологични, хуманни, етични). Ние нямаме механизъм, съгласно който да се защитим. По подобен начин стои и въпросът с емисиите, не разполагаме с технологии, за да не ги генерираме. Трябва да изберем най-напред именно тях – технологиите.

Какви са страховете от Меркосур – отговор на Валери Богдановски:

– В момента у нас почти 80%, дори и повече от говеждото месо, което се консумира, се внася и то с не особено ясен произход. Меркосур няма нищо да промени. Месодайното говедовъдство е най-бързоразвиващият се бранш от селското стопанство у нас. Ако трябва да говорим за всички сфери на икономиката то се развива много по-динамично дори и от фотоволтаиците.

Интересното е, че увеличаване на производството на говеда и съответно на месо не води до намаляване на вноса на говеждо от чужбина. Все по-тревожно е, че на пазара се появяват опаковки на говеждо без да има нищо общо с българското производство. Ако интегрираме нашето производство с родното зърнопроизводство, това ще ни донесе добавена стойност. Това е реалистично, но не се случва. Но трябва да има елементи на протекционизъм, така е и в най-развитите държави. Необходима ни е по-скоро регулативна, отколкото финансова подкрепа.

Повече от всякога е необходимо ДА СЕ ИНТЕГРИРАМЕ, С ОБЩА ОТГОВОРНОСТ КЪМ КРАЙНИЯ ПРОДУКТ. Възможности има, ние можем да доставим продукция на веригите, но не можем да отговорим на техните изисквания, а именно най-ниска цена и регулярност на доставките.

Цветан Илиев: Не може да отговорим на изискванията, тъй като не достигаме съответното производство. Продуктът, за да се продава, трябва да се маркетира. Чувствителен съм на тема месо и твърдя, че у нас се консумира качествено месо (около 500 000 тона пилешко и свинско, 20-25 000 тона говеждо, отделно и агнешко). Българинът консумира охладено месо с изключително добри качества.

Въпрос: С новата ОСП какви са действията ви за оцеляване на предприятията?

Отговор на Цветан Илиев: Усилията ни трябва да бъдат насочени към модернизация, това е бъдещето и у нас да работят истински стопанства, да им се обърне внимание. Но повечето от изискванията са практически неизпълними. Надяваме се, че здравият разум ще надделее, ние сме най-заинтересовани да отглеждаме стадата си по хуманен начин. Стараем се да направим така, че на животното да му е максимално добре. А то ще се отблагодари с максимално добри икономически показатели.

Ивайло Гълъбов: АКО НЕ ПРЕВЪРНЕМ ЗЪРНОТО СИ В КАЧЕСТВЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ ЩЕ ОСТАНЕМ МАЛКА И СКЪПА ИКОНОМИКА, КОЯТО ПРОСТО ЩЕ „ЗАХРАНВА“ ЧУЖДИТЕ ФЕРМИ

– Защо Испания има своя „Хамон Иберико“, а Италия продава „Прошуто ди Парма“ и „Пармиджано“ в целия свят, а българското кисело мляко се намира само по случайност в Япония? Проблемът е в липсата на интеграция и добавена стойност.

Българският модел „суровина за износ“ е икономически задънена улица и предложи радикална промяна в приоритетите на държавната политика. От гледна точка на птицевъдите нещата са по-различни, аз също настоявам за свободен пазар, за минимални регулации и за търсене на най-добра конкурентноспособност. В ЕС се налагат стандарти, които неминуемо са обвързани с оскъпяване на производството. Ще дам пример: при кокошките-носачки от 2011 г. ние сме в поредна трансформация на бизнеса, най-напред от конвенционалните клетки преместихме птиците в уголемени клетки, след това по търговски причини законодателната рамка се измести. В голяма част от европейските предприятия производството се оскъпява 400 пъти със сексирането на пиленцето още в яйцето. И сега еднодневно пиленце струва 4 пъти повече от останалите. На фона на въвеждането на тези механизми се появява и дефицит на яйца. В момента, в който се появи лек дефицит отвън се внасят яйца от кокошки-носачки от Украйна, отглеждани в конвенционални клетки. На този етап в ЕС влизат 1 милион яйца дневно от Турция от птици, отглеждани в такива клетки.

Моделът на успеха: ЗЪРНО ПЛЮС ЖИВОТНИ! Интеграцията между зърнопроизводството и птицевъдството (най-големият вътрешен консуматор на фураж) е най-бързият механизъм за икономическа устойчивост.

По темата за споразумението с Меркосур ще си послужа с реални икономически факти. Ние без Меркосур не можем да правим животновъдство никъде в Европа. През последните 40 години купуваме соев шрот от Бразилия и Аржентина, те са най-големият производител и ние сме зависими от тях. Заплахата не е вносът на зърно (където България е износител), а неспособността на ЕС да защити своите производители. Европа налага изключително високи екологични, етични и хуманни стандарти, които ние подкрепяме. Но в същото време не предвижда никакъв механизъм, по който да маркира и защити тези продукти срещу вноса от трети страни, които не спазват същите правила. В момента, в който едно замразено месо влезе през Ротердам, то автоматично става „европейско“.

А държавата е редно да влезе в ролята на истински защитник на родното производство, по примера на САЩ. Трябва първо да изберем технологичния модел и начина на защита – било то чрез мита или други регулации. Преди да направим крачката към нови тежести, трябва да сме подготвили сценария за защита на българския производител.

(повече в Агровестник – стр. 11-12)