Актуално
Начало | Актуално
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите пред "Капитал Daily" 18.08.2016

Атанас Урджанов е новият председател на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България с 3-годишен мандат. Той е директор на операциите на хранителния холдинг "Белла България".

Какви отговорности към гилдията поемате и етичните норми, които ще спазвате в работата си?

- В гилдията сме съмишленици и имаме ясни цели. Затова ще продължим активно да работим за утвърждаване на имиджа на бранша и продуктите ни както в страната, така и в чужбина. Лично се ангажирам с каузата за търсене на възможности за осигуряване на повече институционална подкрепа в областта на производството на български месни продукти и тяхното популяризиране зад граница. Вярвам, че това може да бъде постигнато само в партньорство с държавата.

В каква кондиция се намира асоциацията и вашата индустрия в момента?

- Историята със сигурност не започва от нас, нито от създадената преди 22 години Асоциация на месопреработвателите в България. Ние сме наследници на едно традиционно производство, натрупало през вековете опита на хиляди майстори колбасари. Членове на нашата асоциация са 120 фирми, които притежават около 65-70% дял от пазара на месо и месни продукти в България. За съжаление днес производството на месо не задоволява по никакъв начин нуждите на населението на България. За 35 години животните в нашата страна от 16.6 млн. през 1980 г. днес са малко над 2.7 млн. Затова българските месопреработватели са обречени да работят с вносно месо, за да задоволят пазара.

По данни на Министерството на земеделието и храните вътрешното потребление на свинско месо за 2014 г. е 186.9 хил. тона, производството е 54.6 хил. тона, а вносът - 106.6 хил. тона. При говеждото месо за 2014 г. консумацията е 27.9 хил. тона, като от тях в България са произведени едва 4.9 хил. тона, а останалото в внос.

Добитото в България червено месо родно производство се реализира основно като свежо в търговската мрежа. Дори месопреработватели, които притежават собствени ферми, преработват за колбасарски нужди месо от внос, а собственото производство реализират на пазара преди всичко като свежо месо.

Подсекторът "Производство и преработка на месо - производство на месни продукти, без готови ястия" създава най-висока заетост - 20.5% от заетите в целия сектор, с най-висока добавена стойност - 20%. По отношение на материалните активи на българските месопреработвателни предприятия трябва да се посочи, че през вече далечната 2007 г. българските предприятия бяха по-добри от средноевропейските по отношение инфраструктура и оборудване. Днес обаче, 8-9 години по-късно, голяма част от тях имат нужда от реконструкция и модернизация.

Кои са пазарите на предприятията от вашата асоциация?

- Това е друга тежка тема. За да имаме пазари, нашите продукти трябва да бъдат промотирани както на вътрешния, така и на регионалния, така и на международния пазар. Това е въпрос преди всичко на държавна политика, на национална кауза. Разбира се, и на пари, но ако се провеждат целенасочени държавни политики, парите сами ще дойдат.

Имаме дефицит на национални политики в областта на завоюване, отстояване и развитие на пазарно присъствие. Негативен ефект имат и целенасочените медийни кампании в последните години на преход, незаслужено създаващи лош имидж на българските месни продукти, а ние като асоциация се оказахме неподготвени да се борим срещу черния PR.

В моя мандат ще положа всички усилия за подкрепа и развитие на българския бизнес като национална кауза както за българските потребители, за които работим, така и за правителството, с което успешно си сътрудничим, но и което трябва да насърчим да реализира цялостната политика за защита на родното производство.

В това съзирам гаранциите за икономически растеж на основата на високата добавена стойност на българската месопреработвателна индустрия, на ръста на заетостта в сектора, на съществуващите възможности за повишаване на износа на български колбаси на регионалния и международния пазар, което в крайна сметка ще повиши жизнения стандарт на нас, българите. Толкова е просто, колкото го разказвам, наистина. Трябва ни повече солидарност, останалото го имаме от векове. Заслужава ли си да бъдат привличани още членове?

- Браншовите организации са доброволни. Всеки, който желае да бъде член, е добре дошъл при нас. Специално да търсим и да каним фирми да членуват в нашата асоциация не е необходимо. Когато решаваме общите за бранша проблеми, решенията са не само за членовете на асоциацията, но и за всички работещи в бранша.

Чува ли се думата на Асоциацията на месопреработвателите в България?

Ние сме единствената организация на месопреработватели в страната. Това обаче не е достатъчно само по себе си. За да постигаме целите си, ни трябват единство, екип, труд и постоянство. Това са качества, които представителите на асоциацията притежават, и благодарение на тях думата на АМБ тежи, държавната администрация винаги я чува, но невинаги е достатъчно активна, не винаги осъзнава по най-верния начин необходимостта от правилно приоритетизиране. Не е лесно за никого да прецени в кой момент кое е по-важно. Затова споменах постоянството, екипа.

Как се създават общи позиции между фирми, които са конкуренти? Кой има право да инициира идеи за общи позиции и решения?

- Не само аз, но и цялото ръководство на асоциацията може да инициира идеи за общи позиции и решения. Общата цел е стабилност на бранша, държавна подкрепа на родното производство и ограничаване на нелоялните търговски практики. Всички го желаем, всички в бизнеса работим за това. Пример за единството ни е общата ни позиция по актуален проблем: в приложението на договора за финансово подпомагане по подмярка 4.2 бенефициентите се задължават да преработват не по-малко от 30% българска суровина. Както стана ясно по-горе, за месопреработвателите това е проблем, защото българската суровина е недостатъчна. Винаги работим по най-правилните предложения, които да защитават интереса на всички преработватели в бранша.

До каква степен асоциацията може да бъде от полза, особено на по-малки производители, в търсене на финансиране на проекти?

- Малките и средните предприятия от месопромишлеността години наред участват в изложения на българските щандове по проекти на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в Министерство на икономиката. Преди седмица бяхме поканени на среща в агенцията и получихме писмо от тях, че нашата промишленост по силата на споразумение на МЗХ и МИ отпреди няколко години са изключени от такова подпомагане.

Едно от най-големите изложения, свързани с нашия бизнес, предстои във Франция през октомври. Разбира се, няма никакво време, нито пък възможност фирми от нашия бранш да участват в това изложение, още повече самостоятелно, тъй като е видно, че става въпрос за малки и средни предприятия.

Запознахме се с указанията на ДФ "Земеделие" за участие в изложения през 2016 г., в които са включени МСП от първичното селскостопанско производство. Например тук е нашето място да потърсим финансиране на проекти, особено за по-малките преработватели, които също трябва да намерят своите пазари, но и те, както и фермерите, имат право да получат някаква помощ за това.

Кога бихте казали за работата си: да, аз бях ефективен председател на асоциацията?

- Вярвам в успеха, когато системно работиш за него. Ако асоциацията постига целите си и българските месопреработвателни предприятия произвеждат повече, ще растат доходите, заетостта в бранша, износът и в крайна сметка българската икономика. Виждам ли такива тенденции, се чувствам доволен, но не съм наивен и съзнавам, че трябва много разбиране и много работа. Оптимист съм въпреки всичко. Все пак съм бивш състезател и това ми помага.

Интервюто взе Михаил Ванчев